— В смисъл?
— В смисъл, че тежко ранените биваха убивани, а другите — пращани да работят в мините до края на живота им. Никой не е успявал да избяга от острова, за да разказва за зверствата.
— Ти обаче си избягала.
— За това спомогнаха и клетите рудокопачи — тъжно отбеляза тя. — Но никой не повярва на думите ми относно семейството ми. Когато се опитвах да опиша положението на властите, татко просто ги подкупваше.
— Ами китайските работници в мините днес? Колко от тях напускат острова цели-целенички?
Лицето на Мейв помръкна.
— Почти всички накрая умират от прекомерната горещина в долните шахти.
— Горещина ли? — изненада се Пит. — От какъв източник идва?
— От отдушниците за пара в пукнатините на скалата.
Джордино отпрати замислен поглед към Пит.
— Чудесно място за учредяване на профсъюз!
— Според изчисленията ми след три часа ще видим брега — отбеляза Пит. — Още не е късно да си променим мнението, да подминем острова и да продължим за Австралия.
— Какъв ужасен, безмилостен свят! — въздъхна Джордино. — И колко безсмислен става, ако от време на време не те изправя пред някое истинско предизвикателство.
— Ето че заговори гръбнакът на Америка — обяви Пит с усмивка и се загледа в луната, сякаш я преценяваше. — Струва ми се, че имаме достатъчно светлина, за да си свършим работата.
— Още не си ни разкрил как ще се доберем до брега, без да бъдем забелязани от охраната на татко — обади се Мейв.
— Ти първо ми кажи нещо за скалите, които ограждат остров Гладиатор.
Тя го изгледа подозрително, после сви рамене.
— Няма много за казване. Скалите опасват цялата суша, с изключение на лагуната. В западния бряг се разбиват огромни вълни. Източната част е по-спокойна, но не по-малко опасна.
— По нея има ли малки заливи с пясъчни крайбрежни ивици и естествени процепи в скалите?
— За два такива си спомням. Единият има удобен вход, но тясна брегова ивица. А другият пък е по-тесен, но е с по-широка пясъчна ивица. Ако смяташ да слезем на един от двата, откажи се. Там склоновете на скалите се издигат отвесно на цели сто метра височина. Дори първокласен алпинист, екипиран по последната дума на техниката, не би и помислил да ги изкачи посред нощ.
— Можеш ли да ни отведеш до по-тесния залив с по-широкия пясъчен бряг?
— Не чу ли какво ти казах? — Гласът на Мейв беше решителен. — По-лесно ще изкачиш някой заледен зъбер на връх Еверест. Да не говорим за охраната. Те обхождат склоновете на всеки час.
— И нощно време ли?
— Татко не оставя никаква вратичка за контрабандистите на диаманти — отвърна Мейв така, сякаш обясняваше на ученик.
— От колко души е патрулът?
— От двама мъже, които за едночасовата си смяна правят една цяла обиколка на острова. После ги сменят други двама.
— Те могат ли да виждат брега от ръба на склона? — продължи да я разпитва Пит.
— Не. Скалите са толкова отвесни, че отгоре подножието им не може да се види. — Тя го гледаше с широко отворени и питащи очи. — Защо толкова разпитваш за задната страна на острова? Казах ти, че единственият достъп е през лагуната.
Пит и Джордино си размениха заговорнически погледи.
— Тя има страхотно чувствено тяло за жена, ала умът й е като на скептик.
— Не се отчайвай — насърчи го Джордино през прозявка. — И на мен жените никога не ми вярват.
Пит отправи поглед към скалите, регистрирали дълъг списък на нещастия, скалите, където са оцелявали корабокрушенци, на които обаче им се е искало да са се били удавили, вместо да се подлагат на неизразимите страдания като роби в диамантените мини на Дорсет. Когато стръмните чукари на остров Гладиатор постепенно започнаха да се открояват в тъмнината, дълго време никой на борда на „Прекрасната Мейв“ не отронваше дума, нито помръдваше. Пит виждаше гърба на Мейв, застанала на носовата част в ролята на наблюдателен пост, за да следи за отдалечени от брега скали. Той погледна към Джордино и различи лицето му във вид на бяло неясно петно, видя и лекото кимване на приятеля му, готов да запали извънбордовия мотор.
Светлината от полумесеца беше по-силна от очакванията му. Тя осветяваше напълно достатъчно стръмните ъгловати палисади, но в същото време беше достатъчно слаба, за да не позволи на зорките очи да забележат от върха на склоновете „Прекрасната Мейв“. Сякаш в подкрепа на частичното лунно осветление, повърхността на морето остана значително спокойна, с лениви вълни. Вятърът също беше благоприятен, защото ако не духаше от изток, тогава и най-добре обмисленият план на Пит за проникване на острова щеше да пропадне. Той насочи тримарана по курс, успореден на бреговата линия. На седемдесет метра от тях от тъмнината се появи бяла хоризонтална мъглявина, обточена с фосфоресцентна светлина и придружена с нисък грохот на вълните, заливащи скалите.