Мейв изведнъж прозря гениалността в плана на Пит.
— Ето за какво бил грайферът — избъбри тя. — Ще се опиташ да го забиеш на върха на склона, а въжето да използваш за изкачване по скалата.
— Точно това ми е целта — потвърди той, докато фокусираше поглед в размазаните очертания на хвърчилото, което едва се виждаше на светлината от полумесеца.
Маневрирайки сръчно с дросела на извънбордовия двигател и с лоста за преден-заден ход, Джордино успяваше майсторски да задържи лодката на място. Той нито проговаряше, нито откъсваше поглед от морето, за да види какво прави Пит.
Пит се бе помолил за постоянен вятър, но бе изненадан неприятно. Срещайки съпротивлението на високите палисади, духащият към брега бриз правеше завой, блъскаше се в стръмните им стени и профучаваше над билото им. Голямото хвърчило за малко не се отскубна от ръцете на Пит. Той използваше единия ръкав на протритото си кожено яке като ръкавица, за да предпази възпалените си ръце от триенето на въжето в тях. От неимоверно силното теглене ръцете му щяха да изскочат от ставите. Той стискаше зъби и държеше здраво въжето, а вътрешно се измъчваше от мисълта за многото провали, които можеха да се случат. Всеки от тях щеше да сложи край на намеренията им — ако внезапна промяна на посоката на вятъра запратеше хвърчилото в скалите, ако Джордино не успееше да задържи лодката при следващото прииждане на вълните, ако грайферът не беше в състояние да се захване за скалите, ако патрулът се появеше непредвидено и ги разкриеше.
Той пропъди всички лоши мисли. Дори и с помощта на луната в нощния мрак не можеше да определи с точност кога грайферът е прехвърлил билото на склоновете. Напипа под коженото си яке възела, който бе направил, за да знае кога въжето се е развило на сто метра. Грубо изчисли още двайсет метра, преди да разхлаби хватката си. Освободено от съпротивлението на вятъра, хвърчилото започна да се клатушка и да пада.
Пит дръпна няколко пъти въжето и изпита чувството, че от съзнанието и тялото му се смъкна огромна тежест, когато го усети, че то се опъва. Грайферът се бе забил в скалата от първия опит и държеше здраво.
— Поемай навътре в залива, Ал. Оттам почваме да се катерим към върха.
Джордино само чакаше знак. Усилията му да поддържа тримарана в неподвижно положение под яростната атака на вълните беше изпитание за умение и проницателност. Той с облекчение даде ход напред на двигателя, отвори дросела и започна да провира „Прекрасната Мейв“ между скалите право към заливчето под тях. Мейв се върна на носа и отново пое ролята на наблюдателен пост, за да преведе Джордино през черната вода, която като че ли ставаше по-спокойна, колкото повече лодката навлизаше в малкия залив.
— Виждам брега — съобщи тя. — Можеш спокойно да стигнеш до една тънка пясъчна ивица на петнайсет метра пред и вдясно от нас.
В следващата минута носът и страничните поплавъци докоснаха пясъчния бряг и заораха в мекия пясък. Пит погледна Мейв. Скалите закриваха луната и той смътно виждаше лицето й.
— Е, вече си си у дома — кратко й каза той.
Тя наклони глава на една страна и се вгледа в тясната пролука между скалите, изпълнена с небе и звезди, които изглеждаха отдалечени на светлинни години разстояние.
— Не, още не съм.
Пит не изпускаше от ръце въжето на грайфера. Той наметна Мейв с коженото си яке и отново дръпна силно въжето.
— Не е лошо да потегляме, за да не попаднем на патрула.
— Аз тръгвам пръв — заяви Джордино. — Най-силен съм.
— То се подразбира от само себе си — усмихна се в тъмнината Пит. — Във всеки случай твой ред е.
— А, да — спомни си Джордино. — Имам да ти връщам за онзи път, когато гледах като безсилен охлюв как оня терорист сряза въжето ти, докато ти плуваше около помийната яма в Андите.
— И после трябваше да се катеря, без да използвам нищо освен две отвертки.
— Я ми разкажи отново тази история — рече язвително Джордино. — Не ми втръсва да я слушам.
— Хайде, тръгвай, критикар такъв, и си дръж очите широко отворени за някой минаващ патрул.
Джордино само кимна, сграбчи тънкото въже и го дръпна рязко, за да провери доколко е стабилно.
— Мислиш ли, че това чудо е достатъчно здраво, за да издържи на тежестта ми?