— Според мен може би е по-разумно да дам камъните да бъдат обработени, преди да ги продам.
— Или ако предпочитате, мога да ви предложа добра цена в този им вид.
Карлайл започна да прибира камъните в кожената кесийка.
— Не, благодаря ви. Аз представлявам умиращ приятел. Мой дълг е да му осигуря възможно най-високата печалба.
Страусър веднага разбра, че няма да му е лесно да склони прозорливия шотландец да се раздели с необработените камъни. Възможността да получи диамантите, да ги шлифова и после да ги продаде на лондонския пазар с огромна печалба, беше изключена. Но по-разумно е да направи добра сделка, отколкото нищо, заключи той в себе си.
— Не е нужно да ходите другаде, господин Карлайл. Двама от синовете ми чиракуват в една от най-добрите работилници за обработка на диаманти в Антверпен. Те са много опитни, ако не и по-опитни от който и да е друг шлифовчик в Лондон. След като камъните бъдат шлифовани и полирани, аз мога да ви стана брокер, когато решите да ги продадете.
— А защо сам да не си ги продам?
— По същата причина, по която бих дошъл при вас, за да изпратя стока за Австралия, вместо да купувам кораб и сам да си я превозвам. Аз съм член на лондонската диамантена борса, а вие не. В състояние съм да искам и да получа два пъти по-висока цена, отколкото бихте очаквали вие.
Карлайл бе достатъчно проницателен, за да не прецени солидната сделка още щом чуеше предложението. Той се изправи на крака и протегна ръка към Страусър.
— Оставям камъните във вещите ви ръце, господин Страусър. Вярвам, че това е изгодно споразумение и за вас, и за хората, които представлявам.
— Можете да разчитате на това, господин Карлайл.
Преди да прекрачи прага на кабинета, шотландският корабен магнат се обърна и погледна евреина търговец на скъпоценни камъни.
— След като синовете ви обработят камъните, колко мислите, че ще струват?
Страусър погледна обикновените на вид камъни и си ги представи като блестящи кристали.
— Ако тези диаманти са изкопани от неограничено находище, което може лесно да бъде експлоатирано, собствениците са на път да натрупат огромно богатство.
— Простете, че ще се изразя така, но оценката ви се доближава до света на фантазията.
Страусър вдигна поглед към Карлайл и се усмихна.
— Повярвайте ми. Когато тези камъни бъдат насечени и шлифовани, те могат да бъдат продадени в порядъка на един милион лири стерлинги2.
— Господи! — възкликна Карлайл. — За толкова много?
Страусър вдигна големия, 980-каратов камък към светлината, като го държеше между пръстите си така, сякаш беше Свещеният граал. Когато заговори, гласът му бе изпълнен с благоговение:
— Ако не и повече, много повече.
Първа част
Смърт незнайно откъде
1.
14 януари 2000
Остров Сиймор, Антарктическият полуостров
Над острова тегнеше проклятието на смъртта. Проклятие, потвърдено от гробовете на хора, стъпили на брега, внушаващ страх, за да не го напуснат никога. Тук нямаше красота, или поне нямаше нищо от рода на величествените, покрити с вечен лед планински върхове, или на ледниците, високи почти колкото Белите скали на Дувър, нито на айсбергите, наподобяващи кристални замъци, които се носеха плавно по течението — нищо, което човек би очаквал да види в района на огромната земна маса на Антарктида и островите край него.
Остров Сиймор обхваща най-голямата незаледена площ от целия континент и в близост до него. Вулканичният прах, наслагван с хилядолетия, ускорява топенето на леда, напълно обезцветява сухите долини и планини и не им позволява да задържат много сняг. Това е изключително грозно място, обитавано единствено от няколко вида лишеи и колония пингвини от рода адели, за които остров Сиймор се оказа огромен източник на малките камъни, необходими им да си свиват гнезда.
Повечето от мъртъвците, погребани в плитки дупки, изсечени в скалите, бяха членове на норвежка антарктическа експедиция, чийто кораб се бе разбил в леда през 1859 година. Те преживели две зими и след като хранителните им припаси свършили, почнали един по един да умират от глад. Близо десетилетие от тях нямаше и следа и едва през 1870 година добре запазените им тела бяха открити от англичани, докато изграждали китоловната си станция.
2
Приблизително 7 млн. щатски долара по онова време, или близо 50 млн. долара днес. — Б.пр.