След дванайсет минути Мейв се подаде над ръба, продължавайки да стиска очи.
— Добре дошла на върха на Матерхорн! — приветства я той сърдечно.
— Слава богу, че това свърши — изстена тя с облекчение и за първи път, откакто отлепи крака от брега, отвори очи. — Не съм сигурна, че бих го направила отново.
Джордино отвърза Мейв.
— Ти наблюдавай наоколо, докато аз изтегля и Дърк. На север се вижда доста от върха на скалата, но на петдесет метра на юг пътеката се губи зад голяма група чукари.
— Помня ги — каза Мейв. — Отвътре са кухи и представляват естествени крепостни валове. Двете със сестра ми Дирдри сме си играли там на кралски особи. Наричат се Замъкът. Вътре е приспособен малък пункт за почивка, с телефон за патрулите.
— Трябва да изтеглим Дърк, преди да е дошла следващата смяна — каза Джордино, докато спускаше внимателно въжето.
На Пит му се стори, че бе изтеглен догоре за време, колкото би отнело за изпържването на едно яйце. Но на по-малко от десет метра преди ръба на билото издигането му изведнъж спря. Не чу дума нито за предупреждение, нито за насърчение — пълна тишина. Това можеше да означава само едно — не бе улучил подходящия момент. Сигурно патрулите се приближаваха. Тъй като не можеше да види какво става на площадката горе, той притисна тяло в една неголяма пукнатина и застина неподвижен, напрягайки слух да долови някакъв звук в нощта.
Мейв бе забелязала шарещия по стената на Замъка светлинен лъч и веднага предупреди Джордино. Той бързо нави въжето около едно дърво, за да задържи Пит дотам, докъдето го беше изтеглил. След това нахвърля пръст и шума върху онази част от въжето, която се виждаше, но не му стигна времето да прикрие грайфера.
— Ами Пит? — прошепна възбудено Мейв. — Сигурно ще се чуди какво става и ще се провикне към нас.
— Той ще се досети какво става и ще се спотаи като мишка — отвърна уверено Джордино, после грубо я придърпа зад храсталаците край пътеката. — Скрий се тук и кротувай, докато отминат патрулите.
Неугасващият единичен светлинен лъч неумолимо се уголемяваше с приближаването си. Предполагаше се, че след като през последните четири месеца стотици пъти бяха извършвали обиколката си, без да забележат дори отпечатък от човешки стъпки, двойките патрулиращи мъже да са по-нехайни и невнимателни. Подобно рутинно бездействие води до скука и разсеяност. Те би трябвало да вървят с пълно безразличие, след като виждаха само същите скали, същите завои на пътеката и чуваха същия слаб шум на разбиващите се ниско долу в скалите вълни. Тези мъже обаче бяха много добре обучени и много добре платени. Отегчени — да, но не и летаргични.
Сърцето на Джордино подскочи, когато видя как патрулите оглеждат внимателно всеки сантиметър от пътеката, по която вървяха. Той не можеше да знае, че Дорсет плащаше двайсет и пет хиляди долара премия за отрязаната ръка на всеки заловен контрабандист. Какво ставаше с останалата част от тялото му, никога не се узнаваше, а още по-малко се обсъждаше. Тези мъже гледаха сериозно на работата си. Изведнъж двамата забелязаха нещо и спряха точно пред Мейв и Джордино.
— Я виж! Тук има нещо, което последните патрули не са забелязали, а може и да не е било тук допреди час.
— Какво е то? — попита го партньорът му.
— Прилича ми на грайфер от лодка. — Единият мъж приклекна на едно коляно и разрови набързо направеното прикритие.
— Охоо! Дори е закачен за въже, което се спуска надолу по скалата!
— Това е първият опит да се стигне до острова откъм склоновете след опита на онази група от канадски контрабандисти, които заловихме преди три години. — Не смеейки да се приближи съвсем в края на площадката, мъжът насочи светлината на фенерчето си надолу по скалната стена, но не видя нищо.
Другият патрул извади нож и се приготви да среже въжето.
— Ако някои чакат да се изкачат дотук, много се лъжат.
Мейв притаи дъх, когато в същия момент Джордино излезе от храстите и застана на пътеката.
— Ей, вие двамата, нямате ли си друга работа, ами сте тръгнали да се мотаете в нощта?
Патрулът с вдигнатия нож в ръка замръзна на място. Другият се обърна на пети и насочи картечницата си „Бушмастър“ М-16 в Джордино.
— Не мърдай или ще стрелям!
Джордино се подчини, но стегна краката си в готовност да отскочи. За миг бе обзет от страх и временен ужас, когато съзна, че е въпрос на секунди, преди Пит да бъде запратен в морето и скалите долу. Но по лицето на патрула се изписа объркване и той свали оръжието си.