Партньорът му се вторачи в него и рече:
— Какво ти става? — Но изведнъж млъкна, вгледа се в храстите зад Джордино и видя една жена да пристъпва в снопа светлина. По лицето й не се четеше страх, а по-скоро гняв.
— Свалете противните си оръжия и се дръжте както са ви обучавали! — скастри ги тя.
Патрулът с фенерчето освети Мейв и застина като онемял от изненада, оглеждайки внимателно лицето й, и накрая промълви:
— Госпожице Дорсет?
— Флечър — поправи го тя. — Госпожица Мейв Флечър.
— Аз… на нас ни казаха, че сте се удавила.
— Приличам ли на плаващ труп в морето? — С парцаливите си блуза и къси панталони Мейв не беше сигурна как изглежда в очите на патрулиращите мъже. Беше сигурна обаче, че няма вид на дъщеря на супербогат магнат на диаманти.
— Мога ли да ви попитам какво правите тук в този час на ранното утро? — попита я единият патрул с учтив, но твърд глас.
— Решихме с моя приятел да се поразходим.
Мъжът с ножа в ръка не се хвана на думите й.
— Моля да ме извините — рече той, сграбчвайки отново въжето със свободната си ръка, готов да го среже с другата, — но тук открихме нещо нередно.
Мейв пристъпи напред и най-неочаквано зашлеви една плесница на мъжа с насочената карабина. Изненадващата проява на господство смая двамата патрулиращи и те изпаднаха в нерешителност. Тогава Джордино, с бързината на навита гърмяща змия, се спусна към по-близкостоящия до него патрул, изби карабината от ръцете му и му нанесе удар с глава в корема. Мъжът изстена от болка, сгърчи се и се строполи по гръб на земята. Джордино обаче загуби равновесие и се прекатури върху него.
В същото време Мейв се нахвърли върху другия, онзи, който се готвеше да пререже въжето, но той замахна силно с опакото на ръката си, улучи я по лицето и предотврати намеренията й. После хвърли ножа, вдигна оръжието си и обгръщайки с показалец спусъка, насочи дулото към гърдите на Джордино.
Джордино беше сигурен, че вече е мъртъв. Вкопчен в другия мъж, той нямаше време да заеме отбранителна позиция. Знаеше, че не е възможно да скочи към партньора му, преди да види искрата от дулото на оръжието му. Не можеше да направи нищо, освен да напрегне тялото си в очакване на куршума.
Но никакъв гърмеж не се чу и никакъв куршум не се заби в тялото на Джордино.
Една ръка незабелязано се изви над ръба на скалната площадка, протегна се нагоре, сграбчи карабината и я издърпа от ръцете на патрула. Още преди да успее да се осъзнае, мъжът полетя в пространството. Последният му вик на ужас проехтя през черната празнота, заглъхвайки постепенно, и накрая секна, сякаш бе покрит с погребален покров.
Тогава от ръба на площадката се подаде главата на Пит, точно в обсега на лъча от падналото на земята фенерче. Очите му се присвиха от блясъка на светлината, а после устните му се разтеглиха в лека усмивка.
— Струва ми се, че това се нарича да се опълчиш на противника.
50.
Мейв прегърна Пит.
— По̀ навреме не можеше да се появиш.
— Как така не гръмна с малкия си пистолет? — почуди се Джордино.
Пит извади автоматичното си оръжие от задния си джоб и го задържа в дланта си.
— След като патрулът с фенерчето не ме откри в скалната пукнатина, където се бях скрил, аз изчаках малко, после се примъкнах до ръба на скалата, за да наблюдавам какво става. Като видях, че само миг, и щеше да бъдеш застрелян, нямах време да вадя пистолета и да се прицелвам. Затова предприех следващия най-добър ход.
— Имаш късмет, че така е действал — обърна се Мейв към Джордино, — иначе сега нямаше да те има.
Джордино не беше от хората, проявяващи сълзлива сантименталност и подмина думите й.
— Отдаде ли ми се друг случай, ще изнеса останките му — рече той, поглеждайки към мъжа, който се бе сгънал като зародиш на земята и притискаше ръце в корема си. После се наведе да вземе карабината му и прегледа патронната пачка. — Хубаво попълнение на арсенала ни.
— Какво да правим с него? — попита Мейв. — Ще го метнем ли от скалата?
— Не е нужно чак такава жестокост — отвърна Пит и неволно огледа пътеката покрай ръба на скалата в двете посоки. — Той вече не може да ни навреди. По-добре да му запушим устата, да го вържем и да оставим приятелчетата му да го намерят. Те положително ще тръгнат да търсят него и партньора му, когато не се върне навреме в караулното помещение.