— Ами! Току-що ме заля вълна на просветление — измъкна се ловко Пит, после попита: — Колко души пазят яхтата?
— Само един, който наблюдава охранителните системи на дока.
— А екипажът къде е?
— Когато яхтата е на док тук, татко държи екипажът да си стои на острова, по квартирите.
Пит обърна внимание, че другият път на разклона извиваше към главните жилищни помещения. Мините във вулканите бяха оживени от дейност, докато централният жилищен район на „Дорсет Майнинг Консолидейтид“ беше пуст. Докът до яхтата външно също изглеждаше безлюден под светлината на прожекторите, монтирани върху близкия склад. По всичко личеше, че останалите хора бяха още в леглата си — нещо напълно естествено за този час — четири сутринта.
— Посочи ми дома на шефа на охраната — каза Пит на Мейв.
— Минните инженери и прислугата на баща ми живеят в онази група постройки, дето са най-близо до лагуната — поясни Мейв. — А домът, който те интересува, се намира в югоизточния край на дворното място с жилищата на охраната. Стените му са боядисани в сиво.
— Видях го. — Пит избърса с ръкав потта от челото си. — Има ли друг начин да се стигне дотам освен по улицата?
— Зад него минава пешеходна алея.
— Тогава да тръгваме. Не ни остава много време до съмване.
Тримата се придържаха зад живия плет и грижливо поддържаните дървета покрай двата павирани банкета на пътя. През петдесет метра се издигаха високи стълбове за улично осветление, както е при повечето градски улици. Те вървяха безшумно към сивата къща в края на дворното място, само диворастящата трева и падналите листа прошумоляваха тихо под краката им.
Когато стигнаха до група храсти до задната врата, Пит допря устни до ухото на Мейв.
— Влизала ли си някога в къщата?
— Само един-два пъти като малка. Татко ме беше пратил да предам съобщения на мъжа, който оглавяваше охраната тогава — отвърна му тя шепнешком.
— Знаеш ли дали къщата има алармена система?
Мейв поклати глава.
— Не мога да си представя, че някой ще тръгне да разбива жилището на шефа на охраната.
— А има ли прислуга, която живее в къщата?
— Не. Прислугата е настанена в други квартири.
— Задната врата ще свърши работа — прошепна Пит.
— Надявам се, че ще попаднем в добре заредена кухня — едва чуто рече Джордино. — Хич няма да ми е приятно да се прокрадвам в тъмното на празен, ама на много празен стомах, бих добавил аз.
— Можеш на първо време да свиеш нещо от хладилника — насърчи го Пит.
Пит излезе от прикритието на мрака, промъкна се до едната страна на задната врата и надникна през прозорчето й. Видя осветен от слаба крушка коридор, който свършваше до отвор на стълбище, водещо към втория етаж. Той предпазливо се протегна и леко завъртя дръжката на бравата. Чу се съвсем тихо щракване на излязлото от фиксатора езиче на ключалката. Пит пое дълбоко въздух и бавно побутна вратата. Крилото се отмести безшумно на пантите си, той го отвори широко и влезе в антре, което водеше към малка кухня. Пит прекоси кухнята и внимателно затвори една плъзгаща се врата, покрай която минаваше друг коридор. После светна лампата. При този сигнал Мейв и Джордино го последваха.
— О, благодаря ти, Господи! — промълви Джордино, изпадайки във възторг при вида на красиво обзаведената кухня, върху чиито шкафове и печката се виждаха скъпи домакински съдове, издаващи готвача чревоугодник.
— Колко е топличко! — прошепна радостно Мейв. — От седмици само студувам.
— Вече предвкусвам пържени яйца с шунка — рече Джордино.
— Всяко нещо по реда си — тихо каза Пит.
Той загаси лампата, отвори отново плъзгащата се врата с излаз към коридора и с насочена карабина излезе през нея. Наклони глава на една страна и напрегна слух — чуваше само тихото бръмчене на вентилатора на отоплението. Притискайки плътно гръб в стената, той тръгна по слабо осветения коридор, стигна до застланото с пътека стълбище и изпробвайки всяко стъпало дали скърца, стъпваше на него с цялата си тежест.
На горната площадка на стълбището видя в двата й края по една затворена врата. Пробва първо дясната. Стаята беше обзаведена като кабинет — с компютър, телефони и шкафове за папки. Писалището беше в изряден ред, също като кухнята. Пит се усмихна вътрешно. Очакваше подобно нещо от обитателя му. Вече уверен в себе си, той се упъти към другата врата, отвори я с ритник и светна лампата.