Красива азиатка на не повече от осемнайсет години, с дълга черна и лъскава като коприна коса, която се спускаше от едната страна на леглото до пода, погледна с изцъклени от уплаха очи застаналата на вратата фигура с карабина в ръце. Тя отвори уста, като да извика, но издаде само приглушен бълбукащ звук.
Мъжът до нея беше хладнокръвен клиент. Той лежеше на една страна със затворени очи и не направи никакъв опит да се обърне към Пит. Пит щеше да пропусне да види лекото плъзване на ръката му, ако не беше явното безразличие от страна на мъжа. Той леко натисна спусъка и изпрати два куршума в бърза последователност във възглавницата. Оръжието беше със заглушител и изстрелите се чуха като ръкопляскане. Едва тогава мъжът в леглото подскочи и погледна ръката си, която кървеше от миналия през дланта куршум.
Сега и момичето запищя, но като че ли това не трогна нито един от мъжете. И двамата я изчакаха търпеливо да млъкне.
— Добро утро, шефе! — каза бодро Пит. — Извинявай, че те притесних.
Джон Мърчант примигна от светлината и закова поглед в неканения гост.
— Моите охранители са чули писъците и веднага ще дотичат — каза той спокойно.
— Съмнявам се. Доколкото те познавам, съседите ти са приели женските писъци, идващи от квартирата ти посред нощ, като нещо съвсем обичайно.
— Кой сте вие? Какво искате?
— Каква къса памет!
Мърчант присви очи и в следващия миг челюстта му увисна от разпознаването на мъжа пред него. По лицето му се изписа пълно изумление.
— Не е възможно… Не е възможно да си… Дърк Пит!
Сякаш по даден знак в стаята влязоха Мейв и Джордино. Те застанаха зад Пит, без да продумват, и се вторачиха в двамата в леглото, като че ли гледаха театрална пиеса.
— Това трябва да е някакъв кошмарен сън — промълви Мърчант.
— Нима кървиш в съня си? — попита Пит и пъхна ръка под възглавницата на Мърчант, откъдето извади 9-милиметров автоматичен пистолет, който шефът на охраната бе понечил да вземе преди малко, и го подаде на Джордино. Той очакваше, че слабият, дребен мъж ще стане при създалото се положение, но Мърчант изглеждаше направо онемял при вида на призраците на тримата души, които мислеше за мъртви.
— Видях с очите си как бяхте хвърлени по течението малко преди да се разрази бурята — заговори Мърчант с глух, равен глас. — Как е възможно да сте оцелели?
— Погълна ни една акула — рече Джордино, спускайки пердетата. — Поразбъркахме малко тумбака й и нали се сещате какво стана после.
— Вие сте луди хора. Предайте си оръжието — никога няма да си тръгнете живи от острова.
Пит допря дулото на карабината си в челото на Мърчант.
— Единственото нещо, което искам да чуя от теб, се отнася до местонахождението на синовете на госпожица Флечър. Къде са те?
В очите на Мърчант проблеснаха искрици на предизвикателство.
— Нищо няма да кажа.
— Е, в такъв случай ще умреш — каза студено Пит.
— Необичайни думи за морски инженер и океанограф, който поставя жените и децата на пиедестал и който е уважаван за това, че държи на думата си и е почтен.
— Поздравления за добрата домашна работа!
— Ти няма да ме убиеш — продължи Мърчант, успявайки да овладее отново чувствата си. — Нито си професионален убиец, нито си човек, способен да убива.
Пит сви нехайно рамене.
— Ще си позволя да отбележа, че един от твоите охранители, онзи, когото преди половин час метнах от скалата, не мисли така.
Мърчант гледаше равнодушно Пит; не беше сигурен дали да му повярва.
— Не знам какво е направил господин Дорсет с внуците си.
Пит отдръпна цевта на оръжието си от челото на Мърчант и го допря в коляното му.
— Мейв, брой до три!
— Едно… — започна тя така, сякаш броеше колко бучки захар слага в чашата си с чай. — Две… три.
Пит натисна спусъка и куршумът се заби в капачката на коляното на Мърчант. Любовницата на Мърчант започна отново да пищи и Джордино побърза да сложи ръка на устата й.
— Моля, може ли малко тишина? Ще напукате мазилката.
Мърчант се преобрази напълно. Дивата злоба в противния дребен мъж изведнъж бе заменена от израз, белязан с болка и ужас. Устните му се изкривиха, когато заговори:
— Коляното ми! Раздроби коляното ми! — изстена той с дрезгав глас.