Застанал на дясното крило на капитанския мостик, Сандекър проследяваше с бинокъл търговската модификация на вертолета на военновъздушните сили „Сий Хок“ SH-60B, с отличителните знаци на НЮМА, който, приближавайки се към кораба откъм носовата му част, направи един кръг и кацна върху голямата площадка на кърмата. От него бързо слязоха двама мъже и влязоха в задната настройка. Минута по-късно те застанаха на мостика до Сандекър.
— Успешно ли мина спускането? — попита загрижен Сандекър.
Доктор Санфорд Адгейт Еймс кимна с лека усмивка.
— Четири реда звукови датчици с дистанционно управление са разположени под водната повърхност на съответните места, на трийсет километра от зоната на конвергенция.
— Поставихме ги точно на четирите изчислени пътя на звуковите канали — добави Гън, който бе летял заедно с Еймс.
— Настроени ли са да измерват последния подстъп и силата на звука? — поинтересува се Сандекър.
Еймс потвърди с глава.
— Телеметричните данни от подводните модеми ще бъдат препредавани от техния надводен плаващ спътников мост към намиращия се на борда на „Иксплорър“ терминал за обработка и анализ на данните. Системата работи почти по същия начин като програмите за определяне местоположението на подводната акустика.
— За щастие случихме с времето и с подводните течения, които работят в наша полза — каза Гън. — Взели сме предвид всичко необходимо, така че звуковите вълни би трябвало да се съберат според предвижданията.
— А времето за предупреждение?
— Звукът пътува под водата със средна скорост от хиляда и петстотин метра в секунда — отвърна Еймс. — Аз давам двайсет секунди от момента, в който звуковите вълни преминат през модемите, до сблъсъка им в отражателния екран под кораба.
— Двайсет секунди — повтори Сандекър. — Адски малко време да се приготвим мислено за неизвестното.
— Понеже никой, който не е бил защитен както подобава, не е оцелял, за да опише пълната сила на конвергенцията, според най-точните ми изчисления за времетраенето й, преди да бъде изцяло отклонена към остров Гладиатор, са необходими приблизително четири и половина минути. Всеки на борда на кораба, който не успее да стигне до влажно прикритие, със сигурност ще умре в мъки.
Сандекър се обърна и посочи с ръка яркозелените планини на Оаху, отстоящи само на петнайсет километра от тях.
— Ще има ли някакви последствия за хората на брега?
— Може би ще почувстват краткотрайна, но остра болка в главата, без обаче трайни увреждания.
Сандекър погледна през прозорците на капитанския мостик към огромната маса от съоръжения в средата на кораба, които се извисяваха високо към небето. Неизброими километри кабели и хидравлични въжета от дерика и крановете минаваха над палубата. Групи от мъже и жени, прави или седнали на платформите, увиснали във въздуха като платформите за чистачите на прозорците на небостъргачите, съединяваха отново безкрайните на вид връзки на огромния отражателен екран. Огромният дерик поддържаше основната рамка на екрана, а крановете около него повдигаха по-малките номерирани части, за да бъдат поставени в съответните прорези и след това свързани. Благодарение на предвидливостта на Руди Гън връзките да бъдат почиствани и смазани още при разглобяването, сега всички части бяха бързо и безпрепятствено монтирани. Работата вървеше като по часовник. Оставаха да бъдат скачени само още две секции.
Адмиралът отмести поглед към острова — бижу на Тихия океан; ясно се виждаха всички подробности на нос Диамант, хотелите, нанизани покрай плажа Уайкики, кулата Алоа в Хонолулу, къщите, които се губеха в облаците и създаваха впечатлението, че непрекъснато са надвесени над Маунт Тантълъс, реактивните самолети, кацащи на международното летище, пристанищните съоръжения на Пърл Харбър. Не биваше да се допуска никаква грешка. Ако някъде в плана на операцията станеше провал, красивият остров щеше да се превърне в огромно поле на смъртта.
Най-накрая той погледна мъжа, изучаващ дигиталните числа на компютризираната навигационна система на кораба.