— Капитан Куик?
Капитанът на „Глоумър Иксплорър“ вдигна поглед.
— Да, адмирал Сандекър?
— Колко още остава до обекта?
Куик се усмихна. Вече за двайсети път, откакто бяха тръгнали от залива Халауа, адмиралът задаваше този въпрос.
— По-малко от петстотин метра, а след това — още двайсетина минути, за да установим кораба точно над изчислените координати, които вашите хора подадоха на глобалната система за определяне местоположението на морските съдове.
— Което ни оставя само четирийсет минути, за да разположим отражателния екран.
— И то благодарение на главния инженер Тофт и момчетата му в машинното отделение. Иначе никога нямаше да стигнем навреме.
— Да — призна Сандекър, — много сме им задължени.
Дълго се нижеха минутите, докато погледите на всички, намиращи се в кормилната рубка, се местеха ту върху часовника, ту върху червените цифрови индикации на глобалната система. Цифрите се сменяха в низходящ ред и накрая образуваха редица от нули, която показваше, че корабът се намира точно над мястото, където според изчисленията звуковите лъчи щяха да се съберат и взривят със сила, нямаща равна на себе си. Следващият ход беше да се задържи неподвижен корабът точно над него. Капитан Куик се съсредоточи да програмира координатите чрез автоматизираната командна система на кораба, която анализираше морските и метеорологичните условия и контролираше струите на носовите и кърмовите дросели. За невероятно кратко време „Глоумър Иксплорър“ зае позиция и беше закотвен на място във водата, съпротивлявайки се на вятъра и водното течение с фактор на отклонение в порядъка на по-малко от метър.
Няколко други системи, всяка от особена важност за операцията, също влязоха в ролите си. Настъпи трескаво оживление. Групи от инженери и техници, експерти по електронните системи и научни работници се заловиха едновременно да поставят отражателния екран на точно определения път на звуковите вълни. Екипът от НЮМА, който работеше на платформите високо над палубата, довърши последните връзки и закачи екрана за куката на дерика.
Ниско долу в един от най-необикновените сектори на кораба закипя трескава дейност. Това беше така нареченият „лунен басейн“, заемащ средната третина на кораба, с площ 1,367 квадратни метра във вид на две секции в централния корпус — едната отпред, другата отзад. За целта водата в него беше „прибрана“ в два специално конструирани ръкава. Самото тяло на земесмукачната система и всичко, събрано от операцията по изваждането на руската подводница, бе струпано в лунния басейн. Оттам маркучът на земесмукачната система щеше да бъде изтеглен на хиляди метри под водата към покритото с минерали дъно на океана, където щеше да бъде свален огромният отражателен екран.
Първоначално инженерните системи на борда на „Глоумър Иксплорър“ бяха пригодени само да изваждат тежки предмети от морското дъно, а не да спускат по-леки, но по-скъпи. Впоследствие процедурите бяха бързо видоизменени, за да бъдат извършвани и двете операции. Последвалите дребни неизправности скоро бяха отстранени. Всеки ход беше съгласуван и се извършваше със съвършена точност.
Операторът на дерик-крана усили напрежението по спусканите кабели, докато отражателят висеше във въздуха. Екипът на НЮМА даде съответния сигнал, означаващ, че монтажът на отражателя е напълно завършен. Тогава целият блок бе спуснат във водата диагонално през правоъгълния лунен басейн, на сантиметри от стените му — за малко да не мине. Измереното време за потопяването беше десет метра за минута. Цялостното разположение на кабелите, поддържащи чинията под точен ъгъл и на дълбочината, необходима за рикоширането на звуковите вълни към остров Гладиатор, отне четиринайсет минути.
— Остават шест минути и десет секунди до конвергенцията — прогърмя гласът на капитан Куик по високоговорителите на кораба. — Целият корабен персонал да се придвижи към складовия отсек на машинното отделение в задната част на кораба и да влезе, следвайки инструкциите. Тръгнете веднага, повтарям — веднага! Тичайте, а не вървете!
Като по даден знак всички заслизаха по стълбите и от скелето и с еднакво темпо като група маратонски бегачи, забързаха към помещението на двигателите и помпите, намиращо се дълбоко във вътрешността на кораба. Там двайсет члена от екипажа се бяха постарали да изолират складовия отсек от шума с всякакъв вид задържащи влага материали, които успяха да намерят. По тавана, пода и отвесните прегради бяха наслагани корабните хавлиени кърпи, одеяла, чаршафи, матраци и възглавниците от креслата в общия салон и всякакви ненужни вещи, измъкнати от всевъзможни места, за да попречат на проникването на всякакви звуци.