— По горното протежение на стената има лазерни лъчи с инфрачервени сензори с топлинно втвърдяване, монтирани на различно разстояние един от друг по зелените площи. Всяко нещо, по-голямо от котка, задейства аларма, свързана с помещението на пазачите. Телевизионните камери автоматически се включват и насочват обективите си към нашественика.
— Колко души са пазачите?
— Нощно време двама, а през деня четирима.
— А има ли кучета?
Мейв поклати глава.
— Не, татко мрази животните. Никога няма да му простя, когато стъпка една малка птичка със счупено крило, която се опитвах да излекувам.
— Очевидно, старият Арт си е създал славата на варварин и жесток човек — вметна Джордино. — Да не би да си пада и по канибализма?
— Той е способен на всичко, както вече сами се убедихте — рече Мейв.
Пит оглеждаше замислен портала и внимателно преценяваше видимата дейност на пазачите. Изглежда им беше достатъчно да стоят в помещението и да наблюдават охранителните системи. Накрая той се изправи на крака, раздърпа униформата си и се обърна към Джордино.
— Ще се опитам да вляза чрез блъфиране. Вие стойте спокойно, докато отворя портала.
Той метна карабината през рамо и извади войнишкия си нож от джоба. Разгъна малкото острие, поряза палеца си и след като изстиска малко кръв, я размаза по лицето си. Когато стигна до портала, падна на колене и хвана решетките с две ръце. После започна да стене тихо, сякаш от болка.
— Помогнете ми! Имам нужда от помощ!
От вратата се подаде лице и се скри обратно. След секунди и двамата пазачи излязоха тичешком от охранителния пункт и отвориха портала. Пит се свлече в протегнатите им ръце.
— Какво се е случило? — попита единият пазач. — Кой те подреди така?
— Група китайци се измъкнаха през тунела от лагера. Идвах насам по пътя от дока, когато те ме нападнаха отзад. Мисля, че убих двама, преди да се откопча.
— Трябва веднага да уведомим главния лагер на охранителите — измънка другият пазач.
— Първо ми помогнете да вляза — изстена Пит. — Мисля, че ми пукнаха черепа.
Пазачите изправиха Пит на крака и сложиха ръцете му на раменете си. Къде с носене, къде с влачене те го вкараха в будката. Пит бавно започна да свива ръцете си навътре, докато намести вратовете на пазачите в свивката на лактите си. Когато те се притиснаха един в друг, за да минат през вратата, той рязко отскочи назад, заклещи здраво вратовете на двамата мъже и напрегна цялата сила на бицепсите и мускулите на раменете си. Звукът от сблъсъка на двете голи глави отекна тъпо. Мъжете се строполиха на пода, където най-малко два часа щяха да лежат в безсъзнание.
Пазейки се от детекторите, Джордино и Мейв забързаха към отворения портал и влязоха в охранителния пункт при Пит. Джордино вдигна пазачите така, сякаш бяха сламени плашила и ги настани на столовете край една маса, обърната към редица от видеомонитори.
— Който и да мине оттук, ще помисли, че са заспали по време на филма.
С бърз поглед Пит обходи охранителната система и изключи алармите, а Джордино завърза пазачите със собствените им връзки и колани. После Пит се обърна към Мейв.
— Къде е квартирата на Фергюсън?
— В една малка горичка зад семейната къща има две къщи за гости. Той е настанен в едната от тях.
— Сигурно не знаеш в коя точно, нали?
Тя сви рамене.
— Откакто избягах в Мелбърн да следвам, сега за първи път се връщам на острова. Ако не греша, той живее в по-близката до семейната къща.
Те тръгнаха по алеята за коли с твърда, равномерна крачка. Бяха доста изнемощели от принудителната диета и трудностите през последните седмици, за да имат сили да тичат. Най-сетне стигнаха до дома, който според предположенията на Мейв бе обитаван от Джак Фергюсън, надзирателя на Дорсетовите мини на остров Гладиатор.
Небето на изток започна да просветлява, когато те стигнаха до предната врата. Търсенето отнема доста време. С настъпването на зората тяхното присъствие положително щеше да бъде разкрито. Те трябваше да действат бързо, ако искаха да намерят момченцата, да стигнат до яхтата и да избягат с частния вертолет на Артър Дорсет, преди мракът да се е вдигнал.
Този път нямаше да се прокрадват тихомълком, нямаше да стъпват безшумно в къщата. Пит тръгна към предната врата, разби я с ритник и влезе вътре. Бързо обхождане с лъча на фенерчето, което бе взел от патрулиращите на скалата, му даде отговор на всичко, което му бе нужно да знае. Фергюсън живееше точно тук. На писалището имаше куп писма, адресирани до него, и един настолен календар. В гардероба висяха грижливо изгладени мъжки панталони и сака.