— В къщата няма никой — съобщи Пит. — Джак Фергюсън е заминал. Не видях никакви куфари, а половината от закачалките в гардероба са празни.
— Но той трябва да е тук — настоя Мейв, напълно объркана.
— Според датите, отбелязани в календара му, Фергюсън е на обиколка в други мини на баща ти.
Тя огледа празната стая с нарастващо отчаяние.
— Децата ми ги няма. Много закъсняхме. О, боже, много закъсняхме. Те са мъртви.
Пит обгърна с ръка раменете й.
— Те са толкова живи, колкото и ние.
— Но Джон Мърчант…
Джордино застана на вратата.
— Не вярвай на човек с малки светещи очи.
— Няма смисъл да си губим времето тук — рече Пит, избутвайки Джордино. — Момчетата са в семейната къща, където всъщност винаги са били.
— Ти не си могъл да знаеш, че Мърчант лъже — предизвика го Мейв.
Той се усмихна.
— О, но Мърчант не излъга. Ти сама каза, че децата живеят при Джак Фергюсън в къщата за гости, а Мърчант просто се съгласи с теб. Той реши, че сме наивници и ще се хванем. Е, май че се хванахме, ама само за секунда.
— Ти си знаел?
— То се подразбира, че баща ти не би се отнасял лошо със синовете ти. Може да заплашва, но бас ловя, че те са изолирани в моминската ти стая, където си играят, отрупани с играчки, с благоволението на дядо им.
Мейв го погледна в недоумение.
— И не ги е насилвал да работят в мините?
— Вероятно не. Той е упражнявал натиск върху майчините ти инстинкти, за да те накара да си мислиш, че децата ти страдат, та да страдаш и ти. Мръсникът е искал да посрещнеш смъртта си с мисълта, че той ще пороби близнаците, ще ги предаде в ръцете на един садистичен надзирател и ще ги използва до края на живота им. Погледни фактите — Будика и Дирдри са бездетни, следователно твоите момчета са единствените му наследници. Правил си е сметката, че отстранявайки те от пътя си, той ще може да ги възпита и моделира по свой образ и подобие. В твоите очи това е съдба, по-лоша от смъртта.
Мейв изгледа продължително Пит, изразът й на неверие се замени с проумяване, после тя потрепери.
— Такава ли глупачка съм била?
— Чудесно заглавие на песен — вметна Джордино. — Не обичам да помрачавам добрите вести, но този път не мога да не ви обърна внимание, че хората в къщата се разшаваха. — Той посочи прозорците на семейната къща, които светнаха.
— Баща ми винаги става призори — каза Мейв. — И на нас не ни разрешаваше да се излежаваме след изгрев-слънце.
— Какво ли не бих дал да седна с тях на закуска — изстена Джордино.
— Нека да не звуча като ехокамера — намеси се Пит, — но трябва по някакъв начин да влезем в къщата, без да раздразним обитателите.
— Всичките й стаи имат излаз към вътрешни веранди, с изключение на една. Кабинетът на татко има странична врата, която води към скуошкорта.
— Какво е това скуошкорт? — попита Джордино.
— Корт, на който се играе скуош — поясни Пит, после се обърна към Мейв. — Къде се намира моминската ти стая?
— Оттатък градината, покрай басейна, в източното крило, втората врата вдясно.
— Тогава натам. Вие двамата тръгвате за момчетата.
— А ти какво ще правиш?
— Аз ли? Ще използвам телефона на баща ти и ще му увелича сметката с един междуградски разговор.
53.
Атмосферата на борда на „Глоумър Иксплорър“ беше спокойна и празнична. Екипът на НЮМА и персоналът на кораба се бяха събрали в просторния общ салон до камбуза и празнуваха успешното отбиване на акустичното явление. Адмирал Сандекър и доктор Еймс седяха един срещу друг и отпиваха шампанско, налято от бутилка, която капитан Куик бе извадил от личните си запаси, предназначени за специални случаи.
След направените преценки бе решено антената отражател да бъде извадена от водата и да се демонтира, за да се използва отново, в случай че унищожителните минни операции на „Дорсет Консолидейтид“ не бъдат прекратени и се наложи да се попречи на нова акустична конвергенция, за да няма нови жертви. Отражателният екран беше изваден и корпусът под лунния басейн бе запечатан, а морската вода — изпомпана от кухата му вътрешност. След един час историческият кораб пое обратен курс към Молокай.