— Според изчисленията на доктор Еймс тази вероятност е малка — каза Сандекър. — Какви са твоите предположения за най-лошото?
— Маунт Скагс и Маунт Уинкълман са описани като щитови вулкани, които при предишна активност са образували хълмове с меки склонове. Този вид рядко изригва силно като тези с шлаковите конуси, само че Скагс и Уинкълман не са обикновени щитови вулкани. Последното им изригване е било много силно. Експертите от тукашната обсерватория очакват изригвания около основата или склоновете на хълмовете, които ще доведат до реки от лава.
— Ще може ли някой на острова да оцелее след такъв катаклизъм? — поинтересува се адмиралът.
— Зависи от коя страна ще стане изригването. Но ако вулканите почнат да бълват в посока на запад, към обитаемата част на острова, едва ли.
— А ако бълват на изток?
— Тогава вероятността някой да оцелее леко се увеличава, дори и отраженията от достатъчна сеизмична активност да разруши повечето, ако не всички постройки на острова.
— Има ли опасност изригването да причини силно вълнение на водата около него?
— Нашите анализи не сочат сеизмична дислокация със сила, която да причини огромна активност на приливите — поясни Бейкуел. — Поне не с магнитуда на бедствието в Кракатоа, близо до Ява, през 1883 година. Бреговете на Тасмания, Австралия и Нова Зеландия няма да бъдат залети от вълни, по-високи от метър и половина.
— Това е добре — въздъхна Сандекър.
— Ще ви се обадя пак, когато узная нещо повече — каза Бейкуел. — Надявам се, че ви представих най-лошото и занапред всяка вест ще е добра.
— Благодаря ти, Чарли. И аз се надявам да е така.
Сандекър изключи телефона и постоя известно време замислен. Лицето му не издаваше тревога и лошо предчувствие, той нито примигваше нервно, нито бе стиснал устни, но под привидното спокойствие бушуваше огромен страх. Дори не забеляза кога се бе приближил Руди Гън, докато не почувства потупване по рамото.
— Адмирале, пак ви търсят по телефона. От кабинета ви във Вашингтон.
Сандекър включи апарата и заговори:
— Сандекър слуша.
— Адмирале? — долетя познатият глас на дългогодишната му секретарка Марта Шерман; обичайният й официален тон сега бе напрегнат от вълнение. — Моля, изчакайте така, ще ви препредам обаждане за вас.
— Много ли е важно? — попита раздразнен той. — Нямам настроение за делови разговори.
— Повярвайте ми, ще държите да проведете този разговор — с радостна възбуда настоя тя. — Момент само да ви включа.
Последва пауза, после Сандекър каза:
— Ало? Кой се обажда?
— Добро утро от края на света, адмирале. Какво има, та се мотате край синия Хаваи?
Сандекър не беше от хората, които се разтреперваха в дадени случаи, но този път се разтрепери и изпита чувството, че палубата пропада под краката му.
— Дърк! Мили боже, ти ли си?
— Всичко, което е останало от мен — отвърна Пит. — Тук съм с Ал и Мейв Флечър.
— Не мога да повярвам, че си жив — рече Сандекър и сякаш ток премина през вените му.
— Ал каза да му запазите една пура.
— Как е този малък дявол?
— Сприхав, защото не му позволявам да яде.
— Когато научихме, че Артър Дорсет ви е захвърлил на произвола на морето и на пътя на тайфун, аз преобърнах земя и небе, за да бъде предприето масирано претърсване, но дългата ръка на Дорсет пресече опитите ми за спасяването ви. След като минаха три седмици без никаква вест от вас, решихме, че сте загинали. Разкажи ми как преживяхте цялото това време.
— Дълга история — рече Пит. — По-скоро вие ме запознайте с днешното положение на акустичното явление.
— Тази история е много по-заплетена от вашата. Ще ти я разкажа с пълните подробности, когато се видим. Къде сте сега вие тримата?
— Успяхме да стигнем до остров Гладиатор. В момента се намирам в домашния кабинет на Дорсет и ползвам телефона му.
Сандекър изтръпна от ужас.
— Не говориш сериозно, нали?
— Божата истина е. Смятаме да отвлечем близнаците на Мейв и да отпрашим през Тасманово море към Австралия. — Той го каза с такъв тон, сякаш си вървеше спокойно по улицата на път да си купи хляб.
Ледени тръпки изместиха досегашната тревога на Сандекър, но това бяха тръпки, породени от безпомощност. Новината му дойде толкова неочаквано, толкова внезапно, че в продължение на няколко секунди той не беше в състояние да продума, докато гласът на Пит не го извади от шока.