— Ами близнаците?
Тя сви рамене.
— На момченцата всеки ден им се случва по някакво премеждие.
— Както разбирам, не ви е присъщо да сте любяща леля.
Мисълта за предстоящата катастрофа отново напрегна Пит. След няколко минути вулканите щяха да изригнат. Той се запита дали му бяха останали сили да се пребори с още един член от Дорсетови. Спомни си как се изненада, когато Будика го бе повдигнала и запратила в стената на яхтата край остров Кунгхит. Бицепсите му все още болезнено му напомняха за хватката й. По думите на Сандекър акустичната вълна щеше да се блъсне в острова след минути и щеше да разтърси вулканите. Ако ще умираше, то поне да умреше в битка. Като че ли да бъде превърнат в безформена маса от жена не беше чак толкова страшно, колкото да бъде кремиран от разтопена лава. Ами Мейв и децата й? Не искаше да допусне мисълта, че може да им се е случило нещо лошо — та нали Джордино е там. Те трябва да бъдат предупредени за предстоящия катаклизъм, докато все още има време да напуснат острова живи.
Дълбоко в себе си беше сигурен, че не може да мери сили с Будика, но трябваше да действа, като използва лекото предимство на изненадата. Мисълта му още не бе се оформила напълно, когато той се втурна тичешком напред с наведена глава и заби рамо в корема на Будика. Атаката завари жената неподготвена, но това не й се отрази, ни най-малко не й се отрази. Тя пое цялата сила на удара, изстена от неочакваната болка и макар че се извъртя и отстъпи няколко крачки назад, остана в изправено положение. Преди самият Пит да запази равновесие, тя го сграбчи с две ръце под мишниците, замахна с него в полукръг и го тръшна в шкафа за книги. Гърбът му се вряза в стъклените вратички, но колкото и да не беше за вярване, Пит успя по някакъв начин да се задържи прав на неустойчивите си крака.
Той изохка от болка. Имаше чувството, че не бе останала здрава кост по тялото му. Надви болката и отново нападна, нанасяйки на Будика мощен ъперкът, от който бликна кръв. След такъв удар всяка друга жена би изпаднала в несвяст поне една седмица, но Будика само избърса с опакото на ръката шурналата кръв от устата си и се изхили зловещо. После сви юмруци и тръгна към Пит, който бе заел приведена боксьорска поза. Доста необичайна поза за посрещане на една дама, помисли си Пит.
Той пристъпи напред, наведе се под зверски силния замах на дясната й ръка и отново я удари с последни сили. Почувства, че юмрукът му попадна право в плът и кост, но в следващия миг бе разтърсен от страхотен удар в гърдите. Изпита чувството, че сърцето му е станало на пихтия. Не можеше да повярва, че една жена е способна на такъв силен удар. Преди малко я беше треснал така, че инерцията на юмрука му беше достатъчна да счупи челюстта й, а ето че тя продължаваше да се хили с кървящата си уста и сега си отмъсти с решителен кос удар, който го запрати в каменната камина и изкара целия му въздух от дробовете. Той се прекатури на пода в комична поза и остана така няколко секунди в плен на болката. После, като в мъгла, се надигна първо на колене, а след това се изправи на крака и олюлявайки се, се опита да събере сили за последна атака.
Будика обаче настъпи отново и яростно заби лакът в гръдния му кош. Той чу как едно или две ребра се пропукаха с остър звук и пронизваща болка раздра гърдите му, когато се свлече на ръце и крака на пода. Загледа тъпо шарката на килима и му се прииска да остане завинаги в това положение. Може би беше мъртъв и цялата работа се сведе дотук — до една шарка на килима.
Напълно отчаян, той разбра, че не е в състояние да продължи битката. Пипнешком затърси ръжена на камината, но зрението му беше замъглено, а движенията му — съвсем некоординирани, за да го намери и сграбчи. С неясен поглед видя как Будика се наведе, хвана го за крака и с всички сили го запокити в другия край на стаята, където той се блъсна в отвореното крило на вратата. После тя пак се приближи, хвана го с една ръка за яката и му заби размазващо кроше в главата, малко над окото. Пит остана да лежи пред прага на безсъзнанието, потънал в болки, съзнавайки, но без да чувства, как от зейналата рана над лявото му око се стича кръв.
Като котка, която си играе с мишка, Будика скоро щеше да се умори от играта и да го убие. Със замаяна глава, движен като по чудо от сила, за която дори не предполагаше, че му е останала, Пит бавно и с мъка се изправи на крака, сигурен, че ще е за последен път.
Будика стоеше до трупа на баща си и се хилеше самодоволно. Изразът на лицето й говореше за пълното й надмощие.