— Време е да идеш при баща ми — рече тя; гласът й беше дълбок, леден и неустоим.
В този момент Пит видя как злобата по лицето на Будика бавно се стопи. Една ръка го избута внимателно настрана и в домашния кабинет на Дорсет влезе Джордино.
Той загледа пренебрежително Будика и рече:
— Това странно хрумване е мое.
Точно тогава на прага се появи и Мейв, хванала за ръце две малки русокоси момченца. Тя премести поглед от кървящото лице на Пит към Будика и оттам — към тялото на баща й на пода.
— Какво се е случило с татко?
— Получи възпаление на гърлото — смотолеви Пит.
— Извинявай, че закъснях — заговори спокойно Джордино. — Няколко души от прислугата се оказаха големи закрилници на децата. Заключиха се в една стая заедно с момченцата. Отне ми известно време, докато разбия вратата. — Той не поясни какво е направил с прислужниците. Подаде на Пит взетия от Джон Мърчант деветмилиметров автомат. — Щом печели, застреляй я.
— С удоволствие — отвърна Пит с поглед, изпразнен от съчувствие.
От израза на Будика беше изчезнала всякаква следа от увереност. Беше изчезнало и очакването да победи неприятеля си. Този път тя трябваше да се бори за живота си и щеше да използва всяка долна хитрина на уличния бой, на която я бе научил баща й. Предстоеше нецивилизован мач по бокс и карате. Тя зае поза, в готовност да нанесе смъртоносен удар, оставайки нащрек за пистолета в ръката на Пит.
— Значи и ти възкръсна от мъртвите — изсъска тя.
— Ти никога не си напускала сънищата ми — отвърна Джордино и свивайки устни, й изпрати въздушна целувка.
— Жалко, че си се спасил, за да умреш в дома ми…
Грешка. Будика изгуби половин секунда в празни приказки. Джордино се нахвърли върху нея като подгонен звяр, сви крака и после мигом ги изпъна, забивайки стъпала в гърдите на Будика. Тя се преви надве и изохка от силна болка, но незнайно как успя да се задържи на място и сграбчи Джордино за китките. После се прехвърли заднешком зад писалището, влачейки мъжа със себе, и се просна по гръб на пода. Джордино, останал да лежи по корем върху плота на писалището и провесил глава над нея, изглеждаше беззащитен с протегнатите и събрани пред лицето му ръце.
Будика го гледаше право в очите. Злобната й усмивка отново се появи, докато държеше жертвата си безпомощна в стоманената си хватка. Тя го стисна още по-здраво и изви китките му с намерението да ги счупи с амазонската си сила. Това беше хитър ход. По този начин обезсилваше Джордино, като в същото време използваше тялото му като щит, докато извади револвера, който Артър Дорсет държеше в долното чекмедже на писалището си.
Пит, който чакаше сигнал от приятеля си, за да стреля, не беше в състояние да се прицели точно с пистолета си в Будика, намираща се под писалището. Трябваше просто да е в съзнание, това беше всичко, което можеше да направи, за да не изпадне в колапс; зрението му все още бе замъглено от удара в главата. Мейв се бе свила до него и притискаше децата до себе си, за да не гледат жестоката сцена.
Джордино създаваше впечатлението, че лежи неподвижен, сякаш бе приел поражението, без да се отбранява, а Будика продължаваше да извива назад китките му. Копринената й рокля бе се смъкнала от раменете й. Мейв, която се бе вторачила в едрите рамене и изпъкналите мускули, тъй като за първи път виждаше сестра си разголена, беше изумена от гледката. После погледът й се измести към трупа на баща й, проснат върху килима. В очите й нямаше тъга, само ужас от неочакваната му смърт.
В този момент Джордино, който като че ли бе пазил силите си досега, бавно изпъна нагоре китките и дланите си така, сякаш вдигаше тежести. По лицето на Будика се изписа израз на объркване, последван от изумление. После тялото й потрепери, когато тя напрегна всички сили, за да надвие неумолимото движение нагоре. Изведнъж почувства, че не може да удържи китките му и хватката й се отпусна. Тя мигом се нахвърли към очите му, но Джордино очакваше това и отблъсна ръцете й. Преди още Будика да се съвземе, Джордино се прехвърли над писалището и се стовари върху нея, като заклещи тялото й с крака и притисна ръцете й към пода. Неспособна да помръдне от сила, каквато изобщо не очакваше, Будика се замята като обезумяла, мъчейки се да се освободи. С отчаяни усилия тя се опита да стигне чекмеджето с револвера, но коленете на Джордино държаха ръцете й здраво прилепнали до тялото й.
Джордино огъна мускулите на ръцете си и след миг дланите му обгърнаха врата й.