— Какъвто бащата, такава и дъщерята — озъби й се той. — Върви при него в ада!
Будика съзна с болезнена сигурност, че не я чака нито свобода, нито милост. Тя беше в пълен плен. Тялото й потрепери от ужас, докато набитите му ръце изцеждаха живота от нея. Опита се да извика, но издаде само писклив стон. Унищожителната хватка нито за миг не се отпусна, когато лицето й се изкриви от болка, очите й се изцъклиха, а кожата й започна да посинява. Иначе добродушното лице на Джордино, с неизменната си иронична усмивка, сега остана безизразно, докато затягаше все повече хватката си.
Мъчителната драма приключи едва когато тялото на Будика се изви от спазъм и застина — силата й се бе оттекла от нея и тя се отпусна. Без да разхлабва пръсти от врата й, Джордино издърпа огромната жена от пода и качи тялото й върху писалището.
Мейв гледаше с патологично любопитство и ужас как Джордино разкъсва копринената рокля на Будика. После изпищя и извърна глава с чувството, че й прилошава от гледката.
— Ти разкри загадката, партньоре — каза Пит, мъчейки се да съсредоточи мислите си изцяло към онова, което виждаше.
Джордино леко наклони глава на една страна, погледът му беше студен и сдържан.
— Разбрах го от мига, в който здравата ме цапардоса по челюстта, като бяхме на яхтата.
— Трябва да тръгваме. Всеки момент целият остров ще избухне в дим и пепел.
— Какво има пак? — попита бездушно Джордино.
— Ще ти опиша картината по-късно. — Пит погледна към Мейв. — Какво имате в близост до къщата като превоз?
— В гаража, залепен за къщата, има две миниколи, които татко използва… използваше, за да обхожда мините.
Пит вдигна на ръце едното от децата.
— Ти кой си?
Изплашено от кръвта, стичаща се по лицето на Пит, момченцето смънка:
— Майкъл. — После посочи към братчето си, който вече беше в ръцете на Джордино. — А той е Шон.
— Качвал ли си се на хеликоптер, Майкъл?
— Не, ама много ми се е искало.
— Желанието ти ще бъде изпълнено — засмя се Пит.
Преди да побърза да излезе от кабинета, Мейв се обърна и хвърли последен поглед към баща си и Будика, която до този момент бе мислела за своя сестра, сестра, която винаги се бе държала надменно и често бе изразявала неприязънта си към нея, но все пак й беше сестра. Значи баща им е пазил дълбоко тази тайна, понасял е срама и го е криел от света. Призля й, когато след толкова години разкри, че всъщност Будика е мъж.
55.
В гаража отстрани на къщата те откриха превозните средства, използвани от Дорсет на острова — компактен модел на коли, произвеждани в Австралия и наричани холдени. Изработвани по поръчка, те нямаха врати, за да се улеснява качването и слизането, и бяха боядисани в яркожълт цвят. Пит изпита безкрайна признателност към покойния Артър Дорсет, задето бе оставил ключа в ключалката за запалването на една от колите. Всички бързо се качиха в нея, като Пит и Джордино седнаха отпред, а Мейв и децата — на задната седалка.
Пит запали двигателя и включи на първа скорост. Натисна педала за газта и колата рязко потегли напред.
Като стигнаха портала, Джордино скочи от колата и отвори крилата. Вече излизаха на главния път, когато насреща им се зададе открит камион, натоварен с мъже от охраната, който се движеше в обратната посока.
Пит си помисли: „Това трябваше да стане. Някой сигурно е подал сигнал за тревога“. После изведнъж осъзна действителното положение — предстоеше смяна на пазачите. Мъжете, определени да заемат местата си в охранителния пункт до сводестия портал, щяха да бъдат освободени от задълженията си по съвсем различен от досегашните начини.
— Всички почвайте да махате и да се усмихвате! — нареди Пит. — Създайте впечатлението, че сме едно голямо щастливо семейство.
Униформеният шофьор намали скоростта на камиона и погледна с любопитство пътниците в холдена, след това кимна и поздрави, без да е сигурен, че е разпознал някого от тях, но предположи, че това са гости на семейството на Дорсет. Камионът вече спираше край портала, когато Пит даде газ и запраши с холдена към дока, който се врязваше в лагуната.
— Хванаха се — обади се Джордино.
Пит се усмихна.
— Но само за шейсет секунди. Толкова им трябва, за да установят, че нощната смяна не дреме от скука.
Той отби от главния път, обслужващ двете мини, и се насочи към лагуната. Сега целта им беше право към дока. Между тях и яхтата не се изпречваха никакви коли или фургони. Пит не си направи труда да погледне часовника си, но знаеше, че им оставаха по малко от пет или четири минути до предвидения от Сандекър катаклизъм.