— Те са след нас! — извика Мейв разтревожена.
И без да поглежда в огледалото за обратно виждане, за да се увери, и без да трябваше някой да му каже, Пит знаеше, че бягството им към свободата беше застрашено от бързата реакция на охранителите за предприемане на преследване. Единственият въпрос, който мина през ума му, беше, дали двамата с Джордино ще успеят да вдигнат вертолета във въздуха, преди охранителите да се приближат и да ги свалят със стрелба.
Джордино посочи през предното стъкло към единственото им препятствие — пазача, който стоеше до караулката и наблюдаваше бързото им приближаване.
— Какво да правим с онзи там?
Пит върна на Джордино автоматичния пистолет на Мърчант.
— Вземи това и стреляй по него, ако аз не успея да го сплаша до смърт.
— Ако не успееш какво да…?
Джордино нямаше време да продължи. Пит се вряза в солидно построения дървен док със скорост над 120 километра в час, после рязко натисна спирачките, предизвиквайки дълго плъзгане на колата в посока право към караулката. В първия миг стреснатият пазач не знаеше накъде да отскочи и се закова на място, после се хвърли от дока във водата, за да не бъде смазан от предната решетка на колата.
— Добре се справи — възхити му се Джордино, когато Пит продължи по пътя и закова спирачки до подвижното мостче на яхтата.
— Бързо! — извика той. — Ал, тичай към вертолета, отвържи въжетата и запали двигателя. А ти, Мейв, вземи децата и идете да чакате в салона на яхтата. Там ще сте на по-безопасно място, ако охранителите дойдат, преди да сме се издигнали. Не излизай оттам, докато не видиш, че перките на витлото са почнали да се въртят. Едва тогава хуквайте към вертолета.
— Ти къде ще бъдеш? — попита го Джордино, докато помагаше на Мейв да свали децата от колата, а после ги пришпори да тичат към подвижното мостче на яхтата.
— Ще освободя котвените въжета, за да не могат ония да се качат на борда на лодката.
Докато откачаше тежките въжета на яхтата от болардите и ги мяташе на борда, Пит целият плувна в пот. Накрая хвърли последен поглед към пътя, водещ към семейната къща на Дорсет. Шофьорът на камиона бе отбил погрешно от главния път и колелата му буксуваха в калното поле. Мъжете от охраната загубиха ценни секунди, преди да излязат отново на пътя за лагуната. Почти в същия момент двигателят на вертолета изкашля и заработи и точно тогава от вътрешността на яхтата долетя изстрел от оръжие.
Пит се затича по мостчето, изпълнен с огромен страх. Изпита омраза към самия себе си, примесена със злъч, задето изпрати Мейв и децата й на борда на яхтата, без да я провери преди това. Понечи да извади деветмилиметровия пистолет, но се сети, че го бе дал на Джордино. Прекоси тичешком палубата, смотолеви под носа си: „Моля те, Господи!“, отвори рязко вратата на салона и се втурна вътре.
Свят му се зави, като чу умоляващия глас на Мейв.
— Недей, Дирдри, моля те, недей и тях!
Погледът на Пит попадна на зловещата гледка. Мейв седеше на пода, облегната с гръб на шкафа за книги, и притискаше към себе си двете момченца, които плачеха от страх. Кървавочервено петно върху блузата й се уголемяваше от малка дупка в корема над пъпа.
Насред салона стоеше Дирдри с насочен към децата малък автоматичен пистолет. Лицето и голите й ръце бяха гладки като слонова кост. Беше облечена в тоалет на Емануел Унгаро, очите й гледаха студено, плътно стиснатите й устни образуваха тънка линия. Тя погледна Пит с израз, от който би замръзнал и алкохол. Когато заговори, в гласа й се долови специфичната нотка на умопомрачения човек.
— Аз знаех, че не си загинал — рече тя бавно.
— Ти си по-луда от зловредния ти баща и изродения ти брат — отговори с леден тон Пит.
— Знаех, че ще се върнеш, за да погубиш семейството ми.
Пит се придвижваше бавно, докато прикри с тялото си Мейв и децата.
— Това беше акция за изкореняване на болест. Пред Дорсетови Борджиите изглеждат аматьори — продължи Пит, за да печели време и да се приближи с още един сантиметър. — Убих баща ти, научи ли за това?
Тя кимна бавно; ръката й с пистолета, бяла като мрамор, не трепваше.
— Прислужниците, които Мейв и твоят приятел заключили в гардероба, знаеха, че останах да спя на яхтата и ми се обадиха. Сега и ти като баща ми ще умреш, но след като довърша Мейв.