Пит бавно се обърна назад.
— Мейв вече е мъртва — излъга той.
Дирдри се наведе настрани, за да огледа сестра си, прикрита от тялото на Пит.
— В такъв случай можеш да наблюдаваш как ще убия скъпоценните й близнаци.
— Не! — изкрещя Мейв зад гърба на Пит. — Само не и дечицата ми!
Дирдри мина всякакви граници, когато вдигна пистолета и заобиколи Пит, за да стреля право в Мейв и децата.
Гневът на Пит погълна и най-малката следа от здравия му разум и той се нахвърли на Дирдри. Движението му беше светкавично, той видя цевта на автоматичния пистолет, насочен в гърдите му. Не се подлъга да си мисли, че ще успее. Разстоянието между двамата беше твърде голямо, за да го скъси навреме. От два метра Дирдри щеше да се прицели точно.
Пит почти не усети удара от двата куршума, които се забиха в плътта му. Омразата и злобата, които го изпълваха, бяха достатъчни, за да притъпят всяка болка, да предотвратят всеки ненадеен шок. Той нанесе съкрушителен удар на Дирдри, от който нежните черти на лицето й се изкривиха в противен израз на мъчителна болка. Изпита чувството, че е изкоренил фиданка. Гърбът й се изви и тя се строполи назад върху ниска масичка. Пит се стовари върху нея и я притисна с цялата си тежест. Гръбнакът й се пукна на три места със страхотен звук, наподобяващ чупенето на сухи клонки.
Странният й, нечовешки вик не събуди никакво съжаление у Пит. Главата й се отметна назад и тя го загледа през замъглените си кафяви очи, които все още издаваха дълбока омраза.
— Ти ще си платиш… — изстена тя със злост и се вторачи в уголемяващите се кървави кръгове в горната странична част на гърдите на Пит. — Ти също ще умреш. — Пистолетът й все още беше в ръката и тя се опита да се прицели отново в Пит, но тялото й отказа да се подчини на командите на мозъка й. Всички чувства изведнъж я напуснаха.
— Може би — отвърна той бавно и я погледна с усмивка, бездушна като дръжката на ковчег, уверен, че гръбнакът й е невъзстановимо пукнат. — Но по-добре мъртъв, отколкото парализиран до края на живота си.
Той се свлече от Дирдри и с несигурна крачка се приближи до Мейв. Тя храбро понасяше раната си и без да й обръща внимание, утешаваше малките момченца, които продължаваха да плачат и треперят от уплаха.
— Няма нищо, скъпи мои — говореше им тя. — Сега вече всичко ще бъде наред.
Пит коленичи пред нея и огледа раната й. Кръвта не беше много, малката дупка изглеждаше като прободна рана от тънко острие. Той не можеше да види как врязалият се куршум се е взривил в тялото й, разкъсал е червата и кръвоносните съдове, пробил е дванадесетопръстника и е заседнал между два гръбначни прешлена. Тя имаше вътрешен кръвоизлив и ако не получеше незабавна лекарска помощ, смъртта щеше да я стигне след минути.
Пит имаше чувството, че сърцето му е пропаднало в бездна, пълна с лед. Инстинктивно му се прииска да изкрещи от горчива скръб, но от устата му не излезе никакъв звук, само печален стон, надигнал се отнякъде дълбоко в него.
Джордино не можеше да издържа на това бавене. Зората беше пукнала и източното небе над острова вече оранжевееше от изгряващото слънце. Като видя, че камионът с мъжете от охраната препускаше към дока, той скочи от хеликоптера на палубата на яхтата и се наведе под въртящите се перки. Какво, по дяволите, стана с Пит и Мейв, запита се той обезпокоен. Пит не би губил ценни секунди. Котвените въжета висяха отпуснати във водата, а яхтата, поета от отлива, дрейфуваше на трийсетина метра от дока.
Беше жизненоважно да се действа бързо. Единствената причина, поради която охранителите не стреляха по хеликоптера или яхтата, беше опасението им да не повредят собственостите на Дорсет. Мъжете се намираха на сто метра и все по-бързо се приближаваха.
Докато напрегнато държеше под око преследвачите, Джордино бе толкова дълбоко погълнат от мисли за причините на закъснението на приятелите си, че не чу лая на кучетата, който се разнесе от всички краища на острова, нито забеляза ятото птици, което внезапно излетя към небето и започна да кръжи в объркани кръгове. Не долови също и странното бучене, придружено с потреперването на земята, както и не забеляза ненадейно развълнувалите се води край лагуната, когато звуковите вълни с изумителната сила, движещи се с огромна скорост, се блъснаха в подводната скала на остров Гладиатор.