Едва когато се озова на няколко крачки от вратата за главния салон, той погледна през рамо към охранителите. Те стояха като вцепенени на дока, чиято дъсчена настилка се огъваше като морски вълни. Бяха забравили за обектите си на преследване и сочеха към малък облак от сив дим, който се издигаше и разпростираше над Маунт Скагс. Джордино видя как от входа на тунела в склона на вулкана започна да излиза върволица от хора — също като мравки. Изглежда в Маунт Уинкълман също настъпи някакво раздвижване. Тогава се сети за думите на Пит, предупреждаващи за предстоящото превръщане на острова в дим и пепел.
Той се втурна през вратата в салона, закова се на място и издаде тих стон на мъчителен ужас, когато видя кръвта, която се процеждаше от раните на Пит в гърдите и кръста, малката дупка в корема на Мейв и тялото на Дирдри Дорсет, превито почти надве върху ниската масичка.
— Господи! Какво е ставало тук?
Пит го погледна, но не му отговори, а попита:
— Изригването започна ли?
— От хълмовете излиза дим, земята се тресе.
— Значи много сме закъснели.
Джордино побърза да коленичи до Пит и погледна раната на Мейв.
— Изглежда много зле.
Тя вдигна умолителен поглед към него.
— Моля те, вземи децата и ме остави.
Джордино тежко поклати глава.
— Не мога да го сторя. Или всички тръгваме, или всички оставаме.
Пит се протегна и хвана Джордино за ръката.
— Няма време. Целият остров ще изригне всеки момент. Аз също няма да успея. Вземи децата и бягай оттук, и то веднага!
Джордино не можеше да повярва; стоеше вцепенен като ударен от гръм. Летаргичното равнодушие, остроумният му сарказъм го напуснаха. Яките му рамене като че ли се смалиха. Нищо в целия му живот не можеше да го накара да изостави приятеля си от трийсет години в прегръдките на неминуемата смърт. По лицето му се изписа израз на мъчителна нерешителност.
— Не мога да оставя нито един от двама ви. — Наведе се и промуши ръце под тялото на Мейв, за да я повдигне, после кимна на Пит. — Ще се върна и за теб.
Мейв отблъсна ръцете му.
— Не разбираш ли, че Пит е прав? — с отслабнал глас промълви тя.
Пит му подаде корабния дневник и писмата на Родни Йорк.
— Погрижи се разказът на Йорк да стигне до семейството му — рече той с ледено спокойствие в твърдия си глас. — А сега, за бога, взимай децата и тръгвай!
Джордино поклати глава, раздиран от мъка.
— А ти — не, така ли?
Навън небето изведнъж беше изчезнало и на негово място се виждаше облак пепел, изригващ от средата на Маунт Уинкълман, придружен от тътнещ звук, който всяваше ужас. Всичко беше почерняло от злокобната черна маса, надвиснала като огромен чадър. След малко последва още по-оглушителна експлозия и запрати във въздуха хиляди тонове разтопена лава.
Джордино изпита чувството, че душата му се изтръгна от него. Накрая кимна и извърна глава, наскърбените му очи се изпълниха с необичайно проникновение.
— Е, добре! — И пусна последна шега: — Щом никой тук не ме иска, аз си отивам.
Пит го хвана за ръката.
— Сбогом, стари приятелю! Благодаря ти за всичко, което направи за мен.
— Довиждане! — смънка покрусен Джордино и очите му плувнаха в сълзи. Имаше вид на много стар човек, изпаднал в силен шок. Понечи да каже нещо, но сподави думите си, хвана за ръце децата и се упъти към вратата.
56.
Чарлс Бейкуел и експертите във вулканичната обсерватория в Окланд не можеха да погледнат във вътрешността на земята, както можеха в атмосферата и до известна степен в морето. За тях беше невъзможно да предвидят точно какво ще се случи, нито в каква последователност и магнитуд, когато акустичната вълна, тръгнала от Хаваите, се блъсне в остров Гладиатор. За разлика от повечето вулканични изригвания и земетресения, за този случай не им бе предоставено време да изследват предшестващите го явления като предварителни трусове, колебания на подпочвените води и промените в поведението на домашните и дивите животни. Динамиката беше хаотична. Онова, в което учените не се съмняваха, беше, че се заражда една значителна дислокация, а тлеещите пещи дълбоко в недрата на острова щяха да се пробудят и избухнат.
В този случай резонансът, получен от енергията от удара на звуковата вълна, разтърси разхлабените вече вулканични ядра и предизвика изригванията. Катастрофалните последствия се заредуваха в бърза последователност. Издигайки се от много голяма дълбочина към повърхността на острова, прекомерно нагорещената скала, нараснала по обем и втечнена, веднага тръгна нагоре през пукнатините, отворени от трусовете. Забавяйки се само толкова, колкото да заеме мястото на по-студените и ограждащи го скали, потокът образува подземен резервоар от разтопена маса, познат като магмена кухина, където той натрупваше огромно налягане.