Възбудител на вулканичния газ бяха водните изпарения, преобразувани в силно нагорещена пара, която изтласкваше магмата към повърхността. Когато водата премине в газообразно състояние, обемът й мигновено нараства близо хиляди пъти и произвежда астрономически огромната мощност, необходима за изригването на вулкан.
Изхвърлянето на каменни отломки и пепел от издигащите се газови стълбове довежда до буйни изригвания на дим. Макар че по време на изригването не става никакво горене, впечатлението за огън се създава от светлината на електрическото изпразване, отразена от нажежената до бяло скала във водните изпарения.
При първия земен трус работниците и надзирателите в диамантените мини хукнаха да излизат през изходите на тунелите. Температурата в рудниците се покачваше с невероятна бързина. Никой от пазачите не направи опит да възпре паническото бягство. В ужаса си те поведоха тълпата към морето, приемайки погрешно, че това е най-безопасното място. Онези, които тичаха към върха на седловината между двата вулкана, не съзнаваха, че са се насочили в най-правилната посока за оцеляване.
Като спящи великани двата вулкана на острова се събудиха отново след векове бездействие. Те се различаваха по жестоките си прояви. Маунт Уинкълман се разбуди първо с поредица от пукнатини, които се отвориха в основата му и отприщиха дълга редица от магмени фонтани, бликащи високо във въздуха. От пукнатините излизаше и се разстилаше огнена завеса. Огромни количества разтопена лава потече по склоновете като необуздана река, която надолу се разширяваше във формата на ветрило и унищожаваше всяка зеленина по пътя си.
Внезапно извилата се вихрушка от въздушно налягане зашиба с цялата си жестокост дърветата едни в други, докато ги изравни със земята, обгори ги и отнесе овъглените им останки към бреговата ивица. Онези дървета и храсти, които успяха да избегнат търкалящия се ад, останаха да стърчат черни и мъртви. Междувременно земята се отрупа с паднали от небето птици, задушени от газовете и пушеците, които Уинкълман изхвърляше в атмосферата.
Сякаш ръководена от небесна ръка, безбожната кал се изля върху жилищните постройки на охранителите, но мина на половин километър покрай лагера на китайските работници, спасявайки по този начин живота на близо триста рудокопача. Ужасяваща по обхвата си, калта имаше едно-единствено компенсиращо качество — че се движеше не по-бързо от средната скорост на човешки бяг. Бликащата от Маунт Уинкълман магма нанесе жестоки поражения, но отне малко човешки жертви.
Дойде обаче и редът на Маунт Скагс.
Дълбоко от недрата си вулканът, носещ името на капитана на „Гладиатор“, изрева с плътен гърлен звук, наподобяващ грохота на сто товарни влака, минаващи през тунел. Кратерът му изхвърли огромен облак пепел, много по-голям от онзи, който избълва Уинкълман. Той се изви и завихри към небето. Но колкото и злокобен и страховит да изглеждаше, облакът пепел беше само едно въведение към предстоящата драма.
Западният склон на Скагс не беше в състояние да издържи на огромния напор, идващ от хиляди метра дълбочина. Втечнените скали, превърнали се в нажежена до бяло маса, се устремяваха към повърхността. С неизмеримо силен натиск те пропукаха горния слой на склона и назъбената пукнатина отприщи същински ад от вряща кал и пара, последван от оглушителен взрив, който пръсна магмата на милиони пръски.
От склона като масивен артилерийски огън започна да изригва с яростен бяс разтопена лава. Огромно количество нажежена магма се изля във вид на пирокластичен поток — буйно съединение от накалени до бяло скалисти частици и нагорещен газ, което се плъзна по повърхността като течна меласа, но със скорост 160 километра в час. Набирайки скорост, потокът напредваше надолу по стръмнината на вулкана с непрестанен грохот, като раздробяваше склона и надигаше страхотна вихрушка пред себе си, която вонеше на сяра.
Последствията от прекомерно нагрятата пара от пирокластичния поток, докато той неумолимо настъпваше напред, бяха опустошителни; падащият като дъжд огън и парещата кал обгръщаха всичко. Стъклото се стопяваше, каменни постройки се сриваха до основи, всяко органично същество мигом се превръщаше в пепел. Кипящият ужас не оставаше нищо различимо след себе си.