Буйният поток изпревари покривалото от пепел, което продължаваше да се стеле над острова. След това бушуващата магма се гмурна в сърцето на лагуната, водата закипя и надигна неописуема вихрушка от пара, която във вид на бели стълбове проряза небето. Красивата някога лагуна бързо се скри под противен пласт от сива пепел, а лепкава кал и парчета от развалините поведоха напред катастрофалния поток на смъртта.
Островът, задоволявал алчността на мъже и жени, островът, който според някои си заслужавал да бъде заличен от лицето на земята, бе напълно унищожен. Пред мъчителния му край се спускаше завеса.
Преди огнената скала да се стовари върху дока и яхтата, Джордино успя да издигне гладкия вертолет „Агуста Марк II“, английско производство, от палубата на яхтата и се отдалечи на безопасно разстояние от остров Гладиатор. Той не можеше да види целия обхват на разрушението. Закриваше го огромен облак от пепел, чиято височина бе стигнала три хиляди метра.
Неописуемите изригвания на двата вулкана представляваха не само картина на зловеща гибел, но и на секваща дъха красота. В нея се долавяше също и усещане за нереалност. Джордино изпита чувството, че наблюдава всичко това от ръба на ада.
Надежда го окрили, когато видя, че яхтата изведнъж се съживи и се плъзна по водата в лагуната към канала, врязан в крайбрежния риф. Малко или повече ранен, Пит бе успял по някакъв начин да приведе в движение плавателния съд. Но колкото и бързо да плаваше яхтата, тя не можеше да изпревари газообразния облак от горяща пепел, който опърляше всичко по пътя си към лагуната.
Докато наблюдаваше неравното състезание с нарастващ ужас, всяка надежда у Джордино се изпари. Пъкленият поток заля пенестата диря на яхтата, застигна я и се изсипа върху нея, закривайки я от поглед от „Агуста Марк II“. От височина триста метра изглеждаше, че в този адски огън никой не би могъл да остане жив повече от няколко секунди.
Мъка изпълни Джордино при мисълта, че той е жив, а майката на децата, препасани заедно с предпазния колан на седалката на втория пилот, и приятелят, който му беше като брат, умираха в огнената стихия под него. Проклинайки и изригванията, и безпомощността си, той извърна глава от гледката. Лицето му пребледня, докато пилотираше повече инстинктивно, отколкото с умение. Беше сигурен, че болката дълбоко в него никога нямаше да изчезне. Някогашната му безпогрешна самонадеяност умря заедно с остров Гладиатор. Двамата с Пит бяха извървели дълъг път, като винаги единият беше наблизо, за да помогне в случай на опасност. Пит не е от хората, които умират лесно, си е казвал Джордино стотици пъти, когато му се е струвало, че приятелят му е вече в гроба.
В Джордино отново просветна искрица надежда. Той хвърли поглед към разходомерите за горивото. Те показваха пълни резервоари. След като огледа една карта, закачена на една дъска под командното табло, той реши да се насочи на запад към Хобарт на остров Тасмания, най-близкото и удобно място за кацане с децата. Предадеше ли веднъж близнаците Флечър в сигурните ръце на властите, той щеше да зареди отново и да се върне на остров Гладиатор ако не за друго, то поне да вземе тялото на Пит, за да го предаде на майка му и баща му във Вашингтон.
Той нямаше да изостави Пит. Не го беше правил в живота му, нямаше да го направи и в смъртта му. Необяснимо защо започна да му става някак по-леко. След като изчисли времето за полет до Хобарт и обратно до острова, Джордино се разговори с децата, чийто страх бе преминал и те гледаха морето под тях през прозореца на пилотската кабина.
Зад вертолета островът се превръщаше в неясен силует, наподобяващ очертанията на онзи, който преди сто четирийсет и четири години бе предложил на измършавелите оцелели на сала от „Гладиатор“ още един ден.
Секунди след като се увери, че Джордино е издигнал вертолета от яхтата и благополучно се бе озовал във въздуха, Пит се изправи на крака, намокри една кърпа, която взе от мивката на бара, и превърза с нея главата на Мейв. След това започна да трупа върху Мейв възглавници, столове, и всякакви мебели, които можеше да вдигне, докато я зари цялата. Тъй като не беше в състояние да направи още нещо, за да я предпази от приближаващото се море от огън, той се дотътри до кормилната рубка, притискайки с ръка коремния мускул, където бе се забил единият куршум, който беше направил малка дупка и се бе загнездил в областта на таза. Другият куршум бе рикоширал в едно ребро и засягайки единия бял дроб, беше минал през задния му мускул. Полагайки огромни усилия да не потъне в черното кошмарно блато, размътващо очите му, той огледа уредите и копчетата на пулта за управление на яхтата.