За разлика от тези на вертолета, разходомерите за горивото отчитаха празни резервоари. Екипажът на Дорсет не си е правил труда да зарежда, преди да бъде предупреден, че един или повече членове от семейство Дорсет се готви за път. Пит намери съответните превключватели и запали големите турбодизелови двигатели „Блицен Сийсторм“. Те забоботиха на празни обороти, после зацепи двигателните им механизми и бутна напред дроселите. Подът под краката му потрепери, когато носовата част се повдигна и водата зад кърмата се разпени. Той пое кормилото и на ръчно управление се насочи към открито море.
Посипа се гореща пепел, гъста като пелена. Пит чуваше пращенето и боботенето на приближаващата се огнена вихрушка. Горящи скали падаха като град и докосвайки водата, изсъскваха в облаци от пара, преди да потънат под повърхността й. Те валяха неспирно от небето, изхвърлени на огромно разстояние от страхотното налягане, напиращо от недрата на Маунт Скагс. Гибелният стълб погълна доковете и като че ли предприе преследване на яхтата, напредвайки през лагуната като разярено чудовище, излязло от пламналите дълбини на ада. И тогава, преди Пит да успее да излезе от лагуната, стълбът се стовари с цялата си ярост върху яхтата във вид на вихреща се спираловидна маса, с височина двеста метра. Последва изумително силно изтласкване на кърмата и яхтата бе отхвърлена напред. Радиолокационните и антенните мачти бяха отнесени заедно със спасителните лодки, бордовите парапети и мебелировката на палубата. Лодката се преборваше с пламтящата турбулентност като ранен кит. Горящи скали се пръсваха върху покрива на надстройката и палубите, превръщайки красивата яхта в осакатен и негоден плавателен съд.
Горещината в кормилната рубка изсушаваше всичко. Пит имаше чувството, че някой е натъркал кожата му с нажежен мехлем. Дишането му стана мъчително, особено поради сплескания му бял дроб. Той трескаво се молеше Мейв да е все още жива отзад в салона. С отчаяни усилия продължаваше да държи здраво кормилото, задъхвайки се от липса на въздух, с дрехи, започнали да пушат и с вече опърлена коса. Прекомерно нагорещеният въздух си проправяше път през гърлото и белите му дробове, докато накрая дишането му се превърна в мъчение. Грохотът на огнената стихия в ушите му се смесваше с ударите на сърцето и с налягането в кръвта му. Единствените му източници за съпротивление на горящата атака бяха равномерното тупкане на двигателите и здравата конструкция на яхтата.
Когато прозорците около него започнаха да се пропукват, а след това и да се чупят, той вече не се съмняваше, че ще умре. Цялото му съзнание, всеки негов нерв, бяха насочени да движи лодката напред, сякаш можеше с неземна сила на волята да я тласка по-бързо. Но ето че изведнъж гъстата завеса от огън изтъня и изчезна и яхтата излезе на открито. Калната сива вода стана изумруденозелена, а небето — сапфиреносиньо. Огнената вълна и парещата кал най-сетне бяха загубили инерцията си. Пит пое дълбоко чистия солен въздух като плувец, който пречиства кръвта си чрез дишане, преди да се гмурне в дълбоката вода. Той нямаше представа колко тежко е ранен, а и не го интересуваше. Понасяше стоически нетърпимата болка.
В този момент погледът му бе привлечен от горната част на глава и тяло на огромно морско същество, които се показаха от водата встрани от дясната носова част. Оказа се, че това е огромна змиорка с кръгла глава, широка цели два метра. Устата й беше полуотворена и разкриваше остри като бръснач зъби. Пит изчисли, че ако вълнообразното му тяло бъде разтеглено, дължината му ще стигне между трийсет и четирийсет метра. То се движеше във водата малко по-бавно от яхтата.
— Значи Базил наистина съществува — смотолеви под носа си Пит в празната кормилна рубка и думите му раздразниха парещото го гърло. Базил май че не е глупав морски змей, предположи той. Огромната змиорка бягаше от нагорещеното си убежище в лагуната към безопасното открито море.
Щом навлезе в канала, Базил се гмурна към дълбините и махайки с огромната си опашка, изчезна от поглед.
Пит му кимна за сбогом и отново съсредоточи вниманието си към пулта за управление. Навигаторските уреди вече не работеха. Той се опита да изпрати сигнал за бедствие по радиото и спътниковия телефон, но и те бяха глухи. Явно, че нищо не работеше, с изключение на огромните двигатели, които продължаваха да движат яхтата по вълните. Тъй като не беше в състояние да включи яхтата на автоматично управление, той свърза кормилото с носовата част, насочена на запад към югоизточния бряг на Австралия и включи дросела на малки обороти, за да запази по-дълго привършващото вече гориво. Всеки спасителен кораб, който щеше да се насочи към катастрофата на остров Гладиатор, щеше да забележи осакатената яхта, да спре и да я провери.