Леко чувство на съжаление, което не можа да си обясни, премина през Мейв, докато гледаше как жълто-белият „Полар Куин“ ставаше все по-малък и по-малък. За миг я обзе опасението, което вероятно са изпитали и безпомощните норвежки изследователи, когато са виждали как се загубва от поглед единственото им средство за оцеляване. Тя бързо пропъди тревожните си мисли и поведе групата от бъбриви туристи през сивия лунен пейзаж към гробището.
Мейв им определи двайсет минути, за да разгледат надгробните плочи и да изпълнят филмовите си ленти с надписите им. После ги заведе до една огромна купчина с гигантски избелели китови кости близо до старата станция и им описа начините, по които китоловците са обработвали китовете.
— След опасността и възбудата от преследването и лова — поясни тя — идвал ред на противната работа — разсичането на огромния труп и претопяването на китовата мас в течно масло. „Режеш — близваш“, както се изразяват ветераните.
Оттам отидоха при старинните бараки и преработвателната работилница.
Англичаните все още поддържаха и проверяваха веднъж годишно китоловната станция, останала като музей на миналото. Обзавеждането, готварските съдове в кухнята, стари книги и оръфани списания си стояха на местата, където китоловците ги бяха оставили, когато са си тръгнали оттук.
— Моля ви да не пипате предметите — обърна се Мейв към групата. — Според международния закон нищо не бива да се мести. — Тя замълча, за да преброи хората, после продължи: — Сега ще ви заведа в пещерите, изсечени от китоловците, за да съхраняват там течното масло в огромни бурета, преди да го пратят по кораби в Англия.
Тя извади джобни фенерчета от една кутия встрани от входа, оставена от водачите на предишни екскурзии, и започна да ги раздава.
— Има ли някой сред вас, който да страда от клаустрофобия?
Една жена, която изглеждаше над седемдесет и пет годишна, вдигна ръка.
— Мен ме е страх и не искам да влизам вътре.
— Някой друг?
Жената, която непрекъснато задаваше въпроси, кимна.
— Аз не понасям студени и тъмни места.
— Добре — каза Мейв. — Вие двете изчакайте тук. Аз ще заведа останалите до помещенията за съхранение на китовото масло, които са най-близо до входа. Няма да се бавим повече от петнайсет минути.
Тя поведе шумната група през дълъг, криволичещ тунел, прокопан от китоловците, до голяма кухина, в чието дълбоко дъно бяха подредени огромни бурета, впоследствие изоставени. След като всички се събраха, Мейв спря и посочи с ръка към една масивна скала при входа.
— Скалата, която виждате, е била изсечена откъм вътрешната страна на кухината и е служила като бариера срещу студа и извършваните от съперниците китоловци дребни кражби на масло, останало в повече, след като станцията се затваряла през зимата. Скалата тежи колкото брониран танк, но може да бъде поместена и от дете, ако то знае тайната й. — Тя замълча, отстъпи встрани и постави ръка върху горната част на скалата, после с лекота я побутна, за да затвори входа. — Находчиво инженерно хрумване. Скалата е уравновесена върху вал, който минава през средата й. Бутнеш ли я в погрешна посока, тя няма да помръдне.
Докато Мейв се приближаваше към едно от големите дървени бурета, туристите започнаха да се забавляват с непрогледната тъмнина, прорязвана единствено от лъчите на фенерчетата. Бурето бе наполовина пълно и тя вдигна една малка стъкленица под канелката и наля от мазнината в нея. После предложи на всеки да бръкне и да размаже капките течност между пръстите си.