— Благодаря ви, майоре. — Джордино се обърна към Сандекър. — Чухте ли всичко?
— Чух! — отвърна Сандекър с рязък тон. — Хайде, вдигай тая машина във въздуха!
Джордино нямаше нужда от подканване. Десет минути след като бяха излетели, те забелязаха яхтата почти на мястото, съобщено от капитана на кораба. Тя се подмяташе безжизнена сред прииждащите вълни. Беше нагазила ниско във водата с наклон от десет градуса наляво. Надводните й части като че ли бяха пометени от гигантска метла. Величественият й някога сапфиреносин корпус беше обгорял до черно, палубите й бяха покрити с плътен слой сива пепел. Тя беше минала през ада.
— Летателната площадка изглежда чиста — отбеляза Сандекър.
Джордино изравни вертолета с кърмата на яхтата и предприе бавно снижаване под лек ъгъл. По морето не се виждаха бели „зайчета“, което предполагаше слаб вятър, но движението на яхтата и наклонът й затрудняваха кацането.
Той намали мощността и закръжи под ъгъл, съвпадащ с този на яхтата, приготвяйки се да се спусне, когато яхтата се издигне на гребена на някоя вълна. Улучвайки момента, „Агуста“ даде газ, увисна за няколко секунди във въздуха и се спусна към наклонената палуба. Джордино веднага сложи спирачки, за да задържи вертолета на място и изключи двигателя. Кацнаха благополучно и сега мислите им се изпълниха от страх какво ще заварят в яхтата.
Джордино скочи пръв и бързо застопори с въжета вертолета за палубата. Двамата спряха за миг да си поемат въздух, после прекосиха палубата и влязоха в главния салон.
Още щом видя двете неподвижни тела, свити в единия ъгъл на салона, Сандекър се обнадежди и заклати глава.
Той стисна за миг очи, преборвайки се с дълбоката си мъка. Такова страхопочитание внушаваше жестоката гледка, че го скова напълно неподвижен на място. Двамата не издаваха никакви признаци на живот. Скръб прободе сърцето му. Прикованият му в тях поглед се изпълни с тъга и смут. Явно, че и двамата са мъртви, помисли си той.
Пит държеше Мейв в прегръдките си. Едната страна на лицето му представляваше маска от засъхнала кръв от юмрука на Будика. Целият му гръден кош отпред и отстрани също бе окървавен. С обгорените дрехи, опърлените вежди и коса и изгарянията по лицето и ръцете му той приличаше на човек, жестоко осакатен от взрив. Изглежда, бе умрял в мъки.
Мейв пък създаваше впечатлението, че е умряла в съня си, без да подозира, че той ще е вечен. Гледайки прекрасното й лице с восъчния гланц на бяла незапалена свещ, Сандекър я оприличи на спяща красавица, която нямаше да се събуди от ничия целувка.
Джордино коленичи до Пит, отказвайки да приеме, че приятелят му е мъртъв. Той леко разтърси рамото му.
— Дърк! Кажи ми нещо, приятел!
Сандекър понечи да издърпа Джордино.
— Свършил е — прошепна той опечален.
Тогава, толкова неочаквано, че двамата мъже се смразиха на място, очите на Пит бавно се отвориха. Той се загледа в Сандекър и Джордино с неразбиращ поглед и изглежда изобщо не ги позна. Устните му потрепнаха и отрониха:
— Да ми прости господ, но аз я изпуснах.
Пета част
Прахта се сляга
58.
Този път нямаше и следа от напрежението, което изпълваше парижката заседателна зала по време на предишното съвещание. Сега атмосферата беше спокойна, дори ведра. Събрали се да обсъдят последните сделки от международния си задкулисен бизнес, директорите на многостранния съвет по търговията се държаха по-свойски един към друг.
Когато и последният стол около дългата абаносова маса се зае, председателят изчака тихите разговори да замлъкнат и обяви съвещанието за открито.
— Господа, много неща се случиха от последната ни среща. Тогава ние бяхме изправени пред заплаха, засягаща международните ни операции с диаманти. Сега, благодарение на природна прищявка, ненавременната смърт на Артър Дорсет осуети плана за разбиването на диамантения ни пазар.
— Така му се пада на тоя боклук! — вметна през смях изпълнителният директор на диамантения картел. Той едва ли съзнаваше, че триумфът и въодушевлението, които го изпълваха, се дължи на факта, че надвисналата заплаха бе премахната случайно, без дори да се води някаква битка.
— Ами да! Точно така, пада му се! — извикаха едновременно няколко гласа.