— По закон цялата дейност минава в ръцете на двата внука на Дорсет — поясни председателят.
— На каква възраст са те?
— Още нямат седем години.
— Толкова ли са малки?
— Не знаех, че някоя от дъщерите му е женена — отбеляза индийският предприемач на недвижими имоти.
— Нито една не е женена — уточни с твърд глас председателят. — Мейв Флечър е родила близнаците, без да е минавала под венчило. Бащата произхожда от заможно семейство овцевъди. От моите източници научих, че той е интелигентен и почтен човек. Вече са го определили да поеме опазването и административното ръководство на имотите.
Холандецът погледна през масата към председателя.
— А кой е определен да движи корпоративните сделки от името на децата?
— Едно име, което е много добре познато на всекиго от вас. — Председателят замълча и се усмихна лукаво. — До навършването на пълнолетието на внуците всекидневната работа на „Дорсет Консолидейтид“ и филиалите му ще бъде управлявана от семейството търговци на диаманти Страусър.
— Това е отплата за вас — вметна възрастният американски държавник.
— Какви планове се предвиждат, в случай че диамантеният пазар изпадне в колапс от само себе си? Ние не можем вечно да контролираме цените.
— Аз ще отговоря на този въпрос — взе думата южноафриканецът. — Когато няма да можем повече да държим в наши ръце цените, тогава от естествените камъни, добити чрез скъпи минни операции, ще минем към онези, получени по лабораторен път.
— Сполучливи ли са имитациите? — поинтересува се английският издател.
— Напоследък химическите лаборатории получават култивирани изумруди, рубини и сапфири със същите физически, химически и оптически свойства като тези на камъните, изкопани от земята. Те са толкова съвършени, че дори опитни познавачи на скъпоценни камъни се затрудняват да открият някаква разлика. Същото се отнася и за лабораторно произведените диаманти.
— А ще могат ли да се продават, без да разкриваме тайната? — попита председателят.
— Не е необходимо да се пази тайна. Достатъчно е да убедим обществото, че сами по себе си диамантите не са нищо повече от камъни и тогава култивираните камъни ще бъдат представени и рекламирани като най-практичната покупка. Единствената основна разлика е, че за едните са необходими милиони години, за да се образуват, а за другите — само петдесет часа работа в лаборатория. Да го наречем новата вълна на бъдещето, ако щете.
За момент в залата настъпи пълна тишина — всеки прехвърляше в ума си потенциалните печалби. После председателят се усмихна и кимна.
— Както изглежда, господа, няма значение как ще се люлее махалото — нашите бъдещи печалби са ни осигурени!
59.
20 март 2000 г.
Пит бил късметлия, не преставаше да му повтаря всяка медицинска сестра от етажа на болницата в Хобарт, Тасмания. След като бе опериран от перитонит, вследствие на продупчения колон, куршумът бе изваден от таза, където той бе направил една хубава трапчинка в костта, Пит започна да се чувства като възроден за живот. Белият му дроб отново се изпълни с въздух, дишането му се нормализира и той започна да се храни като прегладнял дървар.
Джордино и Сандекър не си тръгнаха, докато медицинският персонал не ги увери, че Пит върви към подобрение — факт, който бе потвърден и от молбите му, или по-скоро от настояванията му да получи нещо за пиене, но съвсем не от рода на плодов сок или мляко. Никой обаче не удовлетвори тези негови настоявания.
След това адмиралът и Джордино придружиха децата на Мейв до Мелбърн, за да ги предадат на баща им. Той бе пристигнал там със самолет от затънтения район, където се намираше овцевъдната ферма на семейството му, за да присъства на погребението на Мейв. Едрият мъж, австралиец до мозъка на костите си, с университетска диплома по животновъдство, обеща на Сандекър и Джордино да отгледа децата в добра среда. Макар да имаше доверие в деловите способности на „Страусър & синове“ в управлението на „Дорсет Консолидейтид Майнинг“, той разумно ангажира юридически пълномощници, които да пазят интересите на близнаците. Доволни, че децата са в добри ръце и че Пит скоро ще бъде в състояние да се прибере у дома, адмиралът и Джордино се върнаха със самолет за Вашингтон. Там Сандекър бе посрещнат с бурен възторг и с поредица от церемониални банкети в негова чест за заслугата му, че бе водил едностранна битка за спасяването на Хонолулу от трагично бедствие.