— Ще ми разрешите ли да ви попитам, капитане, кога най-рано предполагате, че ще бъдем открити от някой кораб?
Въпросът зададе един огромен мъж с презрителен израз на лицето, който стърчеше с една глава и рамене над другите. За разлика от спътниците му, той беше модно облечен и всеки косъм на главата му стоеше изрядно на мястото си.
Преди да отговори, Скагс се обърна към лейтенант Шепард.
— Кой е този денди?
Шепард се наклони към капитана.
— Името му е Джес Дорсет.
Скагс повдигна вежди.
— Разбойникът Джес Дорсет?
— Същият — кимна лейтенантът. — Направи цяло състояние, преди да го спипат хората на кралицата. Той е единственият от тази разнородна сган, който може да чете и да пише.
Скагс мигом прецени, че не е изключено разбойникът да се окаже полезен, ако положението на сала стане опасно. Съществуваше голяма вероятност от бунт.
— Мога да ви предложа само възможност да оцелеете. Оттам нататък не ви обещавам нищо друго.
— Тогава какво очаквате от мен и моите пропаднали приятели?
— Очаквам от всеки физически силен мъж да помогне за построяването на сала. Всеки от вас, който откаже или опита да изклинчи, ще бъде изоставен на кораба.
— Чухте ли, момчета? — провикна се Дорсет към сбралите се на едно място затворници. — Или ще работите, или ще умрете. — Той отново се обърна към Скагс. — Сред нас няма моряци. Ще трябва да ни кажете какво трябва да правим.
Скагс посочи с ръка първия си офицер.
— Възложил съм на господин Рамзи да начертае плановете и основната рамка на сала. Работна група от онези членове на екипажа ми, които не са заети с поддържането ни на повърхността, ще ръководи изграждането на конструкцията.
Високият метър и осемдесет Джес Дорсет изглеждаше гигант спрямо останалите затворници. Раменете под скъпото му кадифено сако бяха широки и силни. Дългата му медночервена коса падаше свободно върху яката му. Имаше широк нос, високи скули и едра челюст. Независимо от двата мъчителни месеца, докато беше затворен в трюма на кораба, той изглеждаше така, сякаш току-що излизаше от официален прием в Лондон.
Преди да се отдалечат един от друг, Дорсет и Скагс си размениха погледи. Първият офицер Рамзи долови в тях напрежение. Тигър и лъв, заключи той в себе си. Запита се кой ли от двамата ще издържи докрай предстоящото изпитание.
За щастие морето се успокои. Изграждането на сала започна, като първо бяха хвърлени необходимите материали през борда. Основната рамка бе направена от остатъците от мачтите, скрепени със здраво въже. А за по-сигурното задържане на повърхността на водата изпразниха бъчви с вино и каци с брашно, предназначени за кръчмите и бакалиите в Сидни, и ги завързаха за мачтите. Върху рамката бяха заковани тежки дъски във вид на палуба, която след това бе оградена от висока до кръста бордова ограда. По диаметралата на сала бяха издигнати две резервни стенги, оборудвани с платна, ванти и щаги. Завършеният сал беше дълъг двайсет и четири метра и широк дванайсет метра и въпреки че изглеждаше доста голям, след като бяха натоварени на борда му провизиите, едва успя да побере 192 каторжници, 11 войника и корабния екипаж от 28 души, включително Бъли Скагс, или общо 231 души. В онази част, която минаваше за кърма, едно най-обикновено кормило бе свързано с импровизиран румпел зад кърмовата мачта.
Малки бурета с питейна вода, лимонов сок, говеждо и свинско месо в саламура, сирена, както и делви със сготвени в камбуза на кораба грах и ориз, бяха спуснати на сала между мачтите и завързани под голямо брезентово платно, опънато върху една трета от сала във вид на навес, за да ги предпазва от палещите лъчи на слънцето.
Тръгването им бе благословено от ясно небе и море, гладко като воденичен вир. Първи слязоха от кораба войниците, нарамили мускетите и сабите си. После дойде ред на затворниците, които не сдържаха радостта си, че няма да потънат заедно с кораба, чийто нос бе вече опасно наклонен надолу. Корабната стълба не можеше да побере всички наведнъж, затова повечето се прехвърлиха на сала, провесвайки се по въжетата. Няколко души паднаха или скочиха във водата и войниците ги издърпаха. Тежко ранените бяха спуснати с осигурителни примки. Изненадващото беше, че масовото напускане на кораба мина без произшествия. За два часа всичките 203-ма души бяха благополучно настанени на сала по места, определени от Скагс.