Контрабандистът беше нисък и дебел, с гръден кош като бъчва; имаше дълга и сплъстена жълтеникавочервена коса, прекалено широк, сплескан нос и огромна уста с липсващи и почернели зъби, които подсилваха противното му похотливо изражение.
— Реших, че може да ви е от полза помощта на един опитен човек за превземането на сала.
— Искаш да се включиш в разпределянето на плячката и да поживееш малко по-дълго, тъй ли?
— Не виждам никаква плячка, която може да удължи мъките ни — отвърна с безразличие Дорсет.
Хъгинс се разсмя и оголи гнилите си зъби.
— Жените бе, глупак!
— Всички ние умираме от жажда и непоносима жега, а вие искате секс?
— За прославен разбойник ти си пълен идиот — раздразнен рече Хъгинс. — Нямаме намерение да чукаме тия сладки малки същества. Планът ни е да ги накълцаме и да се нагостим с крехката им плът. А такива като Бъли Скагс, моряците му и войничетата ще запазим за по-нататък, когато истински огладнеем.
Отначало Дорсет реши, че Хъгинс си прави гадна шега, но коварните пламъчета, които се прокрадваха в очите му, и противната усмивка ясно показваха, че това не е игра на думи. Мисълта беше толкова гнусна, че изпълни Дорсет с ужас и възмущение. Но тъй като беше съвършен актьор, той само сви равнодушно рамене.
— Защо бързате? До утре по това време може и да бъдем спасени.
— На хоризонта скоро няма да се появи кораб или остров. — Хъгинс замълча, грозното му лице излъчваше поквара. — С нас ли си, разбойнико?
— Нищо не губя, ако свържа съдбата си с вас, Джейк — отвърна Дорсет с лека усмивка. — Само че високата руса жена е за мен. С останалите правете каквото искате.
— Виждам, че си лапнал по нея, но моите момчета и аз винаги делим, и то по равно. Ще те оставя пръв да си избереш мръвка от нея. След това си я поделяме помежду си.
— Дадено — отвърна сухо Дорсет. — Кога почваме?
— Един час след като мръкне. Щом дам знак, нападаме войниците и взимаме мускетите им. Веднъж въоръжени, лесно ще се справим със Скагс и екипажа му.
— Тъй като вече съм си заел място до предната мачта, поемам грижата за войника, който пази жените.
— Май искаш да си пръв на опашката за вечеря, а?
— Само като те слушам да говориш за вечеря, ми призлява от глад — язвително рече Дорсет.
Дорсет се върна при Бетси, но не й каза нищо за ужаса, който щяха да отприщят каторжниците. Знаеше, че Хъгинс и хората му наблюдават всяко негово движение, за да се уверят, че той няма да се опита тайно да предупреди екипажа на „Гладиатор“ и войниците. Единственият му удобен случай щеше да дойде със свечеряването и той трябваше да действа, преди Хъгинс да е дал знак за началото на потресаващата жестокост. Той се излегна до Бетси на възможно най-близкото разстояние, позволено от надзирателя, и си даде вид, че смята да спи следобед.
Веднага щом над морето се спусна мрак и се появиха звездите, Дорсет изостави Бетси и крадешком се приближи на няколко крачки от първия офицер Рамзи и го спря с приглушен шепот.
— Рамзи, не се обръщай и не давай вид, че изслушваш някого.
— Какво значи това? — смотолеви под носа си Рамзи. — Какво искаш?
— Чуй ме добре — продължи тихо Дорсет. — До един час каторжниците начело с Джейк Хъгинс ще нападнат войниците. Ако успеят да ги убият, ще използват оръжията им срещу теб и екипажа ти.
— Как да повярвам на думите на един обикновен престъпник?
— Ако не повярваш, ще умреш.
— Ще уведомя капитана — отвърна с неохота Рамзи.
— И не пропускай да му кажеш, че именно Джес Дорсет те е предупредил.
Дорсет млъкна и се промъкна обратно до Бетси. Свали левия си ботуш, огъна подметката му и тока и извади малко ножче с десетсантиметрово острие. После седна и зачака.
Непълна луна започна да се издига над хоризонта и придаде на клетите създания на сала вид на призраци, част от които изведнъж се изправиха на крака и тръгнаха към забранената зона в средата на палубата.
— Убийте тия свине! — изкрещя Хъгинс, изскочи напред и поведе пълчище от тела срещу войниците. Със съзнание, наполовина помрачено от жажда, тълпата от затворници даде воля на омразата си към властта и се втурна от всички посоки към средата на сала.
Залп от мускетен огън направи пробиви в редиците им и те мигом се слисаха от неочакваната съпротива.
Рамзи бе предал на Скагс и Шепард думите на Дорсет за предстоящата опасност. Пехотинците, със заредени мускети и извадени щикове, бяха в готовност, заедно със Скагс и екипажа му, въоръжен със сабите на войниците, с дърводелски чукове, малки брадви и с всякакво друго защитно средство, което успяха да изнамерят.