Нощ над Квазама.
Когато „Менсаана“ се спусна, селата в източния дял на наричания сега регион „Плодороден полумесец“ бяха тъмни, но на екраните на инфрачервените скенери се виждаха добре. Виждаха се и пътищата, свързващи градовете. Пътната мрежа се стесняваше като филигранна стрела, насочена към най-южното село в края на полумесеца. Само един водеше на север към останалата квазаманска цивилизация.
„Менсаана“ спря на този път, на около двадесет километра на север от града. Той остави две въздушни коли и двадесет души и отново излетя. Преди корабът да се изгуби в далечината, двете коли тръгнаха да изпълняват определените им задачи. „Менсаана“ почти лениво се насочи на юг към потъналото в сън село. Сензорите му поглъщаха електромагнитна радиация, звук и корпускули и изобразяваха всичко на карти и листинги. Корабът направи на безопасна височина един кръг над селото. Когато най-после кацна в гората на петдесет метра от стената, четиридесетте пътници имаха ясна представа какво предстои.
За половин час, без някой от селището да разбере, то беше завладяно.
Кметът влезе в кабинета си, преди да забележи, че някой седи на възглавниците му. Той ахна, после изненадата му се превърна в гняв, излая нещо и от механичния преводач долетя:
— Кой сте вие?
— Добро утро, господин кмете — поздрави важно от възглавниците Уинуърд, а очите му се спряха върху мохото. — Простете за неканеното посещение, но искаме да получим малко информация от вас и вашите хора.
Като чу първите думи от закачения като колие апарат, кметът сякаш замръзна. Той огледа лицето на кобрата и кръвта се дръпна от бузите му.
— Вие тук! — прошепна той.
— Ах, Кимерон вече е разпространил нашите снимки — възкликна Уинуърд. — Това е добре. В такъв случай знаете кой съм и добре разбирате, че е безсмислено да се съпротивлявате.
Ръката на кмета нерешително трепна.
— Не ви съветвам — каза Уинуърд. — Преди още да сте извадили револвера си, ще убия и вас, и вашето мохо. Освен това с мен има и други… много други… и ако вие се опитате да стреляте, вашите хора вероятно ще направят същото и тогава ще трябва да избием мнозина от вас, за да ви докажем колко сте безпомощни. — Той вдигна глава. — Смятам, че не се нуждаете от такова доказателство, нали?
Бузата на кмета нервно потрепна.
— Запознат съм с докладите за извършените от вас убийства.
— Това е добре — кимна Уинуърд. — Мразя да върша едно и също нещо два пъти. И така: съгласни ли сте да ни сътрудничите?
Кметът се замисли и попита:
— Какво искате от нас?
Уинуърд тихо въздъхна.
— Да зададем няколко въпроса на хората ви и да извършим няколко безболезнени изследвания върху тях и техните мохи.
Лицето на кмета остана непроницаемо.
— Съгласен съм само, за да предотвратя ненужното проливане на кръв — заяви квазаманецът. — Но ви предупреждавам: ако опитите ви не са така безболезнени, както твърдите, ще последва кръвопролитие, каквото не сте виждали през живота си.
— Прието. — Уинуърд се изправи и посочи към ниските масички и пултовете пред тях. — Обадете се и наредете хората да излязат на улиците. Могат да вземат и мохите си. Но да не носят оръжие.
— И жените и децата ли?
— И те. Някои от тях също ще бъдат подложени на теста. Ако ще се чувствате по-спокоен, мога да разреша, докато задаваме въпросите, да присъстват близки роднини на жените.
— Ще… ви бъдем благодарни. — За момент кметът спря очи върху лицето на Уинуърд. — На кой дявол сте продали душата си, та сте се върнали от мъртвите?
Уинуърд леко поклати глава.
— Излишно е да ви казвам, тъй като няма да повярвате. А сега извикайте хората си.
Квазаманецът стисна устни и седна. Той натисна няколко бутона на пулта и започна да говори, Уинуърд се заслуша в усиления му глас, който долиташе от улицата, после протегна ръка към висящия на колието преводач и закри микрофона.
— Дорджей, докладвай!
— На далекосъобщителния предавател положението е спокойно — чу се гласът на Линк по слушалката. — Хъм… изглежда хората откликват на призива на кмета.
— Отваряйте си очите… не бива да допуснете някой да се промъкне и да изпрати в Солас сигнали за помощ.
— Особено като се има предвид, че могат да ни хванат, да извадят от нас цялата ни екипировка и да я проучат — добави сухо Линк. — Ще внимаваме. Да продължа ли да контролирам портата и моторизираните патрули?
— Да. Когато психолозите започнат работа, тук ще стане много горещо.
— Добре. Продължавам да пазя.
Уинуърд чукна микрофона, за да прекъсне тайния разговор, след това отново го закри.
— Губернатор Телек? Как стигат до вас сигналите?