Квазаманецът изсумтя, но се остави Криил да сложи лентата на врата му и плътно да я пристегне. После все така мълчаливо тръгна към изхода, последван от Криил.
Маккинли пое дълбоко дъх и шумно го изпусна.
— Ако смяташ, че това беше грубо — каза той намръщено, — почакай да видиш какво ще е утре.
— Няма да мога да почакам — отвърна Уинуърд, докато се връщаха в кабинета. — Научи ли нещо ценно от цялата тази работа?
— О, разбира се. — Той обърна рекордера към себе си, свали един панел и под него се разкри компактен дисплей и клавиатура. Маккинли натисна няколко клавиша и на екрана се появиха криви. — Това са обобщени резултати от триста и шестдесет квазаманци, сравнени с базовата линия от данни, получена на Авентини една седмица преди да отлетим — обясни той. — Въпреки неприятните въпроси, когато мохите са на раменете им, квазаманците показват много по-ниски стресови нива. Те се увеличават малко, когато птиците са в стаята и рязко нарастват, когато не са пред очите им. Тогава всъщност тези нива излизат над базовите… ето тук… и щом мохите се върнат, отново спадат.
Уинуърд стисна устни.
— Може би част от това нарастване се дължи на раздразнение, че трябва да отговарят по няколко пъти на едни и същи въпроси — предположи той.
— И може би част от него се дължи на разликата в културите, макар че се опитахме да елиминираме тези два ефекта — допълни Маккинли. — Разбира се, ние все още не смятаме резултатите за категорично доказателство, но за нас те съдържат определени указания.
— Да. — Подсъзнателен контрол… — Какво е това по-лошо, което ще правите утре?
— Ще им разрешим, докато ги разпитваме, да държат със себе си мохите и ще се опитаме да раздразним птиците с ултразвук, за да видим дали и колко от тяхното нервно напрежение ще се предаде на хората.
— Казваш го така, сякаш ще е нещо много забавно. Имате ли представа за сетивата на мохите, за да знаете какво да очаквате от този експеримент?
— Смятаме, че имаме. Във всеки случай, надявам се да разберем.
— Хм. А на третия ден ще се опитате да въздействате едновременно и на птиците, и на хората, така ли?
— Точно така. И освен това третата спомагателна група ще докара тук стадо бололини и ще създадем стрес от преследване. Дано само да имаме достатъчно хора с ленти на вратовете, които съдържат сензори, за да бъдат резултатите статистически достоверни. Защото повече от сигурно е, че този експеримент няма да можем да повторим. — Маккинли повдигна вежди. — Изглеждаш ми замислен, Уинуърд. Проблеми ли имаш?
Уинуърд стисна устни.
— Наистина ли вярваш, че след още два дни останалата част от планетата ще разбере, че нещо не е наред, и ще реагира?
— Но нали точно това искаме?
— Ние искаме да реагират така, че да видим тежките им оръжия — отговори Уинуърд. — Но не искаме да излязат с нещо толкова мощно, че да ни унищожат.
— О, разбира се. Така е. Е, ако събитията се развият по-бързо, предполагам, че ще трябва да ускорим програмата си. А вие, кобрите, ще започнете по-трудно да си изкарвате прехраната.
Уинуърд се намръщи. Тежко въоръжени квазаманци… и ята мохи.
— Да. Сигурно ще ни бъде доста трудно.
(обратно)Йорк бе прекарал тежък ден на кораба и сега беше решил добре да се наспи, преди долу да стане горещо. Спал бе само четири часа когато звънецът на интеркома го събуди.
— Ало… Йорк слуша — промърмори той. — Какво има?
— Нещо става на Квазама — чу той гласа на дежурния офицер. — Мисля, че ще желаете да го видите.
— Идвам.
След две минути, само по халат и бос, той седеше пред един от големите дисплеи. Онова, което видя, наистина си струваше събуждането.
— Хеликоптери — идентифицира той обектите пред дежурните наблюдатели. — Вероятно с допълнителни ракетни двигатели… Развиват доста добра скорост. Откъде дойдоха?
— Най-напред ги засякохме на няколко километра източно от Солас — докладва дежурният офицер. — Може да идват доста отдалеч. В първия момент забелязахме само, че нещо се движи.
— Аха. — Йорк натисна няколко клавиша и заразглежда обектите в долния край на екрана. Шест броя, скорост малко под свръхзвуковата, което не говори нищо за истинските им възможности… Движат се на югоизток, към селото, край което се намира „Менсаана“. Приблизително време на пристигане — около два часа. — Свържете ме с губернатор Телек — каза той през рамо.
Телек също спеше и когато дежурният офицер я събуди, Йорк имаше малко повече информация.