— Предполагам, че ще оставят това на наземните войски сутринта — обади се някой.
Пири се намръщи. Преди петнадесет минути от „Капка роса“ бяха съобщили, че по пътя на юг се движи конвой.
— Вероятно — съгласи се той. — На тяхно място обаче, аз щях да върна хеликоптерите и да ги включа в операцията. В случая няма място за военни хитрости.
— Много приятно разсъждение — отбеляза Джъстин. — Имаш ли да споделиш още нещо от този род?
Пири вдигна рамене.
— Ще добавя, че до няколко часа конвоят няма да пристигне… което означава, че дотогава някои могат да се опитат да подремнат.
— Само някои ли?
— Само някои, защото трябва да назначим часовои — заяви твърдо Пири. — Не съм сигурен, че квазаманците няма да се опитат да промъкнат нещо покрай „Капка роса“… а и хеликоптерите може да се върнат. Хей, приятели, трябва да свиквате на страх и безсъние… това е войната.
И много убити, разбира се. Пири се надяваше, че с последното няма да им се наложи да свикват.
Прелитането на хеликоптерите не остана незабелязано от изследователската група, но едва когато започнаха работа с квазаманците, откриха, че и жителите на селото са научили.
— И изражението на лицата, и езикът на тялото така ясно показват, че знаят за хеликоптерите, сякаш имат окачени дисплеи на шиите си — каза Маккинли на Уинуърд час след започване на интервютата. — Те знаят, че властите са ни открили, и очакват в скоро време, може би дори още днес, някакви действия.
Уинуърд кимна. Йорк и другите на борда на „Капка роса“ бяха стигнали до същото заключение.
— Е, ние, разбира се, не можем да седим и да чакаме със скръстени ръце да започнат военни действия. Кога най-рано можете да свършите?
— Зависи колко данни искате да имате — отговори Маккинли. — Ние вече комбинираме първоначалната програма за втория и третия ден в едно, като правим половината от предвидените интервюта…
От една от стаите прозвуча приглушен вик и се чу падане на някакъв предмет.
— Какво става? — извика Маккинли и се обърна. Уинуърд вече тичаше с всичка сила, включил слуховите усилватели, за да чуе другите шумове. Звуци от борба… приглушени ругатни… отваряне на врата…
Той блъсна вратата и видя една кобра да дърпа от масата съпротивляващ се квазаманец. Експериментаторът се надигаше разтреперан от пода зад преобърнатия стол. Върху бузата на пребледнялото му като платно лице аленееше кръв. До него лежеше мъртво мохо.
Когато влезе Уинуърд, кобрата вдигна очи и докладва:
— Мохото се опита да нападне експериментатора и трябваше да го убия. Малко се забавих и не успях да предотвратя станалото.
Уинуърд кимна. Дойде и Маккинли.
— Изкарайте го оттук! — заповяда той на кобрата. Тя повлече квазаманеца към вратата.
— Убийци! — излая той към Уинуърд. — Мръсни екскременти… гадини…
Вратата хлопна зад гърба му и прекъсна гневната тирада.
— Бас държа, че при превода много се губи — подхвърли Маккинли. Двамата с Уинуърд отидоха при експериментатора. — Добре ли сте?
— Аха — кимна той и леко докосна с носна кърпичка бузата си. — Беше съвсем неочаквано… точно се готвех да изключа апарата и квазаманецът се хвърли върху мен.
Уинуърд и Маккинли се спогледаха.
— Кога стана това? Когато беше убито неговото мохо ли?
— Много странно, но не. Не съм съвсем сигурен, но мисля, че квазаманецът и птицата ме нападнаха едновременно.
— Хм — каза Маккинли. — Е, на лентите ще видим подробностите. Вие най-добре да отидете в лазарета, за да дезинфекцират тези драскотини. Няма никакъв смисъл да поемате излишни рискове.
— Да, сър. Съжалявам.
— Вината не е ваша. И не се връщайте, преди да сте сигурен, че се чувствате в състояние да продължите. Не сме се разбързали чак толкова много.
Експериментаторът кимна и излезе.
— Ако е прекалено нервен, може да повлияе върху резултатите — обясни Маккинли.
Уинуърд кимна. Той отиде до рекордера на масата и го включи.
— Нека да видим какво в действителност се е случило.
Оказа се, че експериментаторът е прав. Птицата и човекът бяха нападнали едновременно.
— И двамата проявяват признаци на нервност — отбеляза Маккинли и пусна отново лентата. — Виж трепкането на крилата и потракването на човката, виж потръпването на лицевия мускул и движенията на ръцете на квазаманеца.
— И всичко това като реакция от ултразвука, който човешкото ухо не може да улови? — Уинуърд почувства, че по гърба му полазиха мравки.
— Точно така. А сега погледни експериментатора. Той се намира в същия ултразвуков лъч и освен обилното потене, нищо друго не се забелязва. — Маккинли захапа устната си. — Не очаквах такава силна реакция.