— Може би като са научили, че техните войски са тръгнали, са си възвърнали куража.
— Предполага се, че птиците не са толкова интелигентни, за да разбират това — изсумтя Маккинли.
— Може да са го доловили от езика на тялото на своите собственици. Може дори по този начин мохите да предават възбудата си на хората.
— Възможно е — въздъхна Маккинли. — За нещастие, теориите за езика на тялото и за телепатията много трудно могат да се разграничат, без продължителни проучвания.
— За каквито нямаме време. — Уинуърд се намръщи. — Добре, направете всичко, което можете… Надявам се, че заедно с биолозите ще съумеете да извлечете полезни сведения от тези засега необработени данни. И се постарайте в работата си с квазаманците да не преминавате допустимата граница.
— Добре.
Банион пое дълбоко дъх и бавно го изпусна. Най-после търсената златна жилка.
Трите създания под храстите, вперили очи в хората, бяха истински крисджо. Сигурно на Квазама нямаше други същества с такива остри, кървавочервени кучешки зъби. Дълги почти два метра, с яки мускули и прокрадваща се походка на хищници, зли, те се приближаваха към четиримата, без да откъсват очи от жертвите си.
Теорията на губернатора Телек се оказа вярна. На рамото на всеки звяр седеше по една също толкова зловеща птица.
— Сега какво? — малко нервно се обърна Ханфорд към Банион.
— Включен ли е рекордерът? — Кобрата по-скоро почувства, отколкото видя как Ханфорд кимна. — По местата ли са всички?
Почти едновременно в слушалката прозвучаха три потвърждения. Другите кобри бяха взели трите крисджо на прицел. Време беше да проверят реакциите на хищниците.
— Пригответе се — обърна се той към зоолозите до него. — Започвам. — Банион вдигна ръце и лазерите в пръстите му изстреляха залп към животните в храстите.
Крисджо не бяха глупави. За момент те замръзнаха на местата си, след това заотстъпваха така предпазливо, както бяха пристъпвали преди това. Едва бяха минали един метър, когато избухна втори лазерен залп и трасира линия от пушеща растителност. Животните отново спряха, бавно обърнаха глави и затърсиха скрития нападател.
— Е — каза Банион, — изглежда ще покротуват известно време. Колко близко искате да отидете до тях, за да ги разгледате?
— Не по-близко, отколкото е необходимо — промърмори един зоолог. — Не вярвам, че мрежата може да задържи такова голямо животно.
— Глупости — отвърна Ханфорд. „Не е много уверен“, помисли си Банион. — Сега ще я изстрелям върху онова крисджо вдясно. Бъдете готови!
Банион чу зад гърба си тихо „пуф“ и от въздушната пушка към указаното животно полетя малък цилиндър. Последва експлозия, мрежата изскочи, разгъна се и омота главата и предните крака на крисджото. Мохото на гърба му изкрещя и излетя… И тогава крисджото обезумя.
Банион беше използвал безброй пъти такива мрежи на Авентини срещу рогати леопарди… бе ловил по-големи и по-злобни на вид животни по време на обиколката на „Менсаана“ на петте свята преди два месеца… но никога не беше виждал такава неудържима реакция. Крисджото ревеше от ярост, късаше със зъби и нокти фината мрежа, обгърнала тялото му, търкаляше се под храстите.
И само за секунди се освободи.
Ханфорд направи крачка напред и отново вдигна въздушната си пушка, но Банион вече бе взел решение.
— Забравете за нея — обърна се той към зоолога, надниквайки шума и отклони надолу цевта. После взе на мушка животното с левия си крак и стреля с бронебойния лазер.
Блесна мълния и с един последен писък крисджото се строполи върху остатъците от мрежата. Някой тихо изруга.
— Не е чудно, че квазаманците организирано избиват тези същества.
— Аха. — Банион насочи вниманието си към другите две крисджо, които продължаваха тихо да чакат. Бяха се преместили с няколко метра по-настрани от мястото, на което стояха преди минута. До тях тлееше нова линия от обгорена растителност.
— Какво стана? Опитаха се да избягат в суматохата ли?
— Вече размислиха — отговори сухо една от кобрите. — Смятам, че за момента ги убедихме да ни сътрудничат.
— Да сътрудничат! — размишляваше на глас Ханфорд. — Доколкото си спомням, кметът на Хърисийм спомена, че когато квазаманците дошли тук, крисджо били доста миролюбиви.
— Според легендите — уточни един от другите. — На мен ми е трудно да си представя, че поведението на едно животно може така драстично да се промени.
— А какво имаме насреща си в момента? — изсумтя Ханфорд. — Тези две крисджо са така миролюбиви, както разказваше кметът.
— Вярно, но само защото разбират, че ще бъдат накълцани на парчета, ако се опитат да ни направят нещо.