— Хванах го! — чу се гласът на Пири. — На три. Едно, две, три.
Хеликоптерът зави, търсейки прозорец за стрелба по Джъстин и се открои ясно между клоните на дърветата, когато бронебойният лазер на Пири стреля право в прозорците на пилотската кабина.
Хеликоптерът се разтърси и едва не падна върху дърветата, които бяха само на няколко метра под него. Но пилотът беше добър и за секунди възстанови равновесието. Ала точно тогава изпод балдахина от листа изхвърча едно тяло и се хвана за дръжката на страничната врата на хеликоптера. Кобрата изви крака нагоре, завъртя се около несигурната си опорна точка — всъщност, отстрани на корпуса направи стойка на една ръка и от метър разстояние стреля с бронебоен лазер в оста на ротора.
Пилотът направи всичко, на което бе способен. Почти моментално летателният апарат се наклони на една страна и отхвърли кобрата със сила, която трябваше да го убие. Обаче компютърната програма за приземяване лиши квазаманеца от това малко удовлетворение. Пилотът отново възстанови равновесието на машината, но улученият ротор престана да работи. Секунди след това гората се разтърси от последвалото падане.
— Докладвай! — заповяда Пири, когато екотът от експлозията заглъхна сред приглушеното пращене на запаленото гориво.
— Никакви проблеми — увери ги кобрата. — Ако се наложи някой да повтори изпълнението, да се пази от клоните — ужасно драскат.
Джъстин въздъхна с облекчение. И изведнъж осъзна, че е настъпила относителна тишина.
— Спряха да стрелят…
— Алмо, на пътя има квазаманец — прекъсна го някой от останалите. — Сам… с мохо… държи бял флаг.
С бял флаг! При последното си идване тук, Уинуърд също бе тръгнал с бял флаг и беше застрелян. Джъстин стисна зъби и се запита дали Пири си спомня, че… Питаше се каква ще бъде реакцията му.
— Добре! — отвърна Пири. — Бъдете готови! Квазаманците може да го използват за отвличане на вниманието, а през това време другите да ни обградят. Ще преговарям с него.
— Най-напред вземи на мушка мохото — посъветва го сухо някой.
— Няма майтап. Ето го, идва!
— Върви напред! Ръцете зад тила! Мохото на рамото! Аз ще ти кажа кога да напуснеш пътя!
Гласът на Пири продължи да се чува нормално в ухото на Джъстин, докато преводът на квазамански, усилен от мегафона, ехтеше между дърветата.
Над гората отново се възцари тишина. Джъстин настрои слуховите си усилватели на максимална мощ и седна до дървото.
Телек потърка очи.
— Проблемът — обърна се уморено тя към Пири — е същият, които имаме от самото появяване на конвоя: просто не сме събрали достатъчно данни, за да се изтеглим.
— Искаш да кажеш, че все още нямаме достатъчно доказателства, че мохите пряко контролират поведението на квазаманците — уточни той.
„Може би е вярно“, призна пред себе си тя.
— Искам да кажа, че изследователският екип още не е изпълнил програмата си — заяви Телек.
— Сигурно изобщо няма да има такава възможност — въздъхна Пири. — Мисля, че предупреждението не беше блъф, че това наистина е последната ни възможност да напуснем планетата, преди да преминат в настъпление. И ако не държат сметка за собствените си жертви, няма да издържим дълго.
А тази кратка отсрочка можеше да им струва десет добри кобри. И вероятно квазаманците щяха да заловят поне една достатъчно запазена кобра, за да изследват нейната екипировка.
— Последното нещо, което бих искала, е открито сражение, в което да претърпите поражение — каза Телек. — Но аз все още не мога да открия тяхната измама, а целият ни досегашен опит показва, че в това предложение не може да няма измама.
— Може пък и да няма. Възможно е Моф просто да иска да избегне кръвопролитието.
Телек сви устни при споменаването на името на квазаманеца. Придружител на чуждестранни гости, зорък наблюдател, който последния път провали цялата им мисия, а сега един от лидерите на този събран за кратко време специален отряд. Човек с разностранни таланти… а и щастливец, оцелял въпреки яростта на Джъстин. Тя се зачуди как ли се чувства Джъстин, като знае за присъствието на Моф. После раздразнено прогони тази мисъл от ума си. Какво от онова, което тя знаеше за Моф, можеше да й даде представа за целта на предложението му? Дали искаше да ги прогони от селото, за да ги насочи към подготвена засада, където нямаше да рискуват живота на цивилното население? Или в селото имаше нещо, което те не трябваше да открият? Допустимо Ли бе да е само опит за възпиране на две култури от една иначе почти неизбежна война?
Но изследователският екип се нуждаеше от повече време.
— Чуваш ли ме, губернаторе?