— Все още, Алмо — въздъхна Телек. — Хайде да изпробваме един експеримент. Кажи им, че ще се изтеглим веднага, след като техен представител се увери, че не сме убили никого в селото.
— Това ще даде ли достатъчно време на спомагателна група три да докара стадото бололини до селото?
Телек провери пресмятанията.
— Може би, ако успеем да забавим достатъчно квазаманците. Но вероятно след теста с лова няма да имаме време да свалим сензорите, които психолозите вързаха на вратовете на изследваните хора.
— Съветът категорично нареди да не оставяме никаква електронна апаратура — напомни й Пири.
— Зная, зная. Е, ако се наложи просто ще прескочим последния тест. Виж, опитай се да разбереш дали ще приемат идеята за една обиколка из селото. През това време аз ще говоря с Майкъл и Маккинли, да видя дали те нямат някакви идеи.
— Добре. — Пири се подвоуми. — Ако това ще помогне… ние сме готови да умрем тук.
Очите на Телек се овлажниха и тя примигна.
— Оценявам високо тази готовност за саможертва. Но вие също влизате в електронната апаратура, която не бих искала да оставя тук. Хайде, говори с квазаманците и после ми се обади.
— Да, аз имам една идея — каза Уинуърд с мрачно задоволство. — Още от момента, в който психолозите започнаха да мърморят, че се нуждаем от продължителни проучвания.
— И каква е тя? — попита Телек.
— Ако не можем да извършим проучванията лично, трябва да вземем резултатите наготово — заяви Уинуърд. — Мисля, че зная къде да ги намерим.
— Искаме да разговаряме с отговорен човек, който се ползва с доверие пред квазаманското правителство — отсече Пири и се взря в пратеника, за да види реакцията от думите си. — Искаме да докажем, че нашите хора действат хуманно.
— Вие нахлухте в едно наше село и тероризирахте цялото му население, а сега се правите на джентълмени — изсъска квазаманецът. — Положението ви не е такова, че да поставяте условия. Въпреки това Моф е готов да съпроводи вашия конвой до селото. Като жест на добра воля, разбира се.
— Естествено — кимна Пири. Независимо по какви съображения Моф приемаше предложението им, той скоро щеше да бъде в техни ръце.
И тогава всичко щеше да зависи от Маккинли и Уинуърд. Пири се надяваше те да се справят.
— Две… едно… сега! — Дан Ростин изключи огромния електромагнит и в същия момент Паркър отлепи малката въздушна кола от земята. Точно навреме. Животните по фланга на бололинското стадо отриха тръбните си шипове в долната страна на колата. Паркър набра височина и издуха една капка пот от върха на носа си.
— Спомагателен екип три вика Телек! — предаде той пред микрофона за далечна връзка. — Последната промяна на курса извършена. Потвърдете посоката.
— Тук Телек — чу се гласът на губернатора. — Една секунда… в момента получаваме данни от „Капка роса“. — Настъпи кратка пауза. — Посоката вярна! Не са ли увеличили скоростта?
— Сигурно — отговори Паркър. — Мисля, че промените на посоката и колебанията в силата на полето започват да ги изнервят. Ако продължат с тази скорост, след около петдесет минути ще са в селото.
— „Капка роса“ докладва същите данни. Добре, ще съобщя на изследователската група. Надявам се това да не обърка плановете им.
— Аз също — изсумтя Паркър. — Във всеки случай, сега няма начин да ги накараме да бягат по-бавно.
Телек въздъхна.
— Да-а. Е… връщайте се и гледайте да не ви забележат. Не е необходимо да развивате голяма скорост. По всичко личи, че ще останем по-дълго.
Моф мина с колата си през отворената порта на селото и за първи път след излизането от блокадата на кобрите, проговори.
— Сега накъде?
— Към кметството — каза Джъстин. — Напред и след това наляво.
Моф кимна. Джъстин го погледна. Квазаманецът не показа да е изненадан, че за охрана бе определен Джъстин. Него изглежда нищо не можеше да го изненада. Дори сега, когато влизаха в окупираното село, лицето му си оставаше безизразно. Само бляскащите му очи издаваха някакво безпокойство или тревога.
— Къде са хората?
Джъстин се огледа. Освен по една кобра на всеки от ъглите на сградата, към която приближаваха, улиците наистина бяха безлюдни. Той попита по радиотелефона Уинуърд.
— Всички са в северната и централната части на селото — отговори Уинуърд.
— Бих желал да се срещна с тях, преди да говоря с вашите началници — заяви Моф.
Джъстин вдигна рамене и се помъчи да изглежда спокоен. Не разполагаха с никакво време, но не можеше да го признае пред Моф.
— Няма проблем — каза той. — Само не се бавете много. Искам да проведем преговорите, преди някоя от страните отново да е открила огън.