Зад писалището се отвори скрита врата. Джъстин нервно погледна, но когато видя влизащия мъж, по лицето му се разля усмивка на облекчение.
— Алмо! Мислех, че си още в региона Сизра на лов за рогати леопарди.
— Здравей, Джъстин. Не, моля те не ставай. — Пири седна зад писалището.
Джъстин изведнъж осъзна, че когато го поздрави, Пири не се беше усмихнал.
— Какво има, Алмо? — разтревожено попита той. — Случило ли се е нещо? Божичко… да не е татко?
— Не, всички в семейството ти са добре — побърза да го успокои Пири. — След два месеца обаче… — Той млъкна. — По-добре да започнем от самото начало. Какво знаеш за Квазама?
Джъстин се поколеба. Това, че баща му бе съобщил поверително информацията на семейството си, не беше кой знае какво, но при дадените обстоятелства…
— Само най-общо за предложението на трофтите — отговори той. — Баща ми искаше да обсъди с нас етичната страна на проблема.
— Чудесно — кимна Пири. — Тогава не е необходимо да разискваме този въпрос. През последните три седмици обаче възникнаха някои изменения от страна на Съвета и, може и да не повярваш, от страна на твоя брат.
Джъстин слушаше мълчаливо, докато Пири му обясняваше плана за разузнавателната експедиция и предложението на Коруин. Беше толкова силно шокиран и развълнуван, че изобщо не можеше да мисли трезво.
— Съветът реши да изпрати и двама ви, ако нямате нищо против, разбира се — завърши Пири. — Какво ще кажеш?
Мина време, преди Джъстин да проговори.
— Звучи… интересно. Много интересно. Какво мисли Джошуа? Какво е твоето участие в операцията?
— Джошуа можеш и сам да попиташ. Ще ти го изпратя, след като свършим разговора. Колкото до моето участие — Пири сви устни в нещо между усмивка и гримаса, — аз ще съм ръководител на групата кобри — общо четирима. И ако ти решиш да си един от тях, през следващите няколко седмици ще се занимавам с твоята подготовка.
Джъстин изведнъж усети компютъра, който висеше на врата му — програмируем учебен компютър, който в края на обучението щеше да бъде заменен с имплантиран нанокомпютър на кобра.
— Да разбирам ли, че подготовката ще бъде специална? Не като тази за лов на рогати леопарди?
— Да. Плюс специалните програмируеми рефлекси, вградени в стандартния нанокомпютър, които никога не се използват при работа в гората — отговори Пири и кимна. — Скачане към тавана, мигновено обръщане назад — такива и разни други неща.
— Останалите кобри няма ли също да се нуждаят от подобна подготовка?
— Те ще се присъединят към нас, когато преминеш основното си обучение — след три до четири седмици. — Пири подпря лакти на писалището и събра пръстите си под формата на кошарка. — Виж, Джъстин, ще бъда честен с теб. Струва ми се, че ти виждаш цялата операция като едно голямо приключение, но има сериозна опасност всички ние да оставим кокалите си на Квазама.
— О, хайде, Алмо — усмихна се Джъстин. — И ти ще си там, а ти си късметлия човек и няма да загинеш.
— Млъкни! — сряза го Пири. — Късметът е само статистическа вероятност, съчетана с умения и опит. Нищо повече! И докато аз притежавам и двете, ти на практика нямаш нито едното, нито другото. Ако някой от нас загине, това вероятно ще си ти.
Джъстин се сви на стола си, изненадан от избухването на Пири. През детските му години по-възрастният мъж се бе превърнал в негов идеал. Също колкото и баща му, той беше причина за решението му да стане кобра. Да бъде мъмрен от него за това си решение бе повече от шок.
Лицето му сигурно изразяваше чувствата, които го вълнуваха, ала въпреки това Пири продължи още няколко секунди да гледа строго.
— Зная, че боли — каза тихо Пири, — но тази болка е далеч по-малка от болката при рана от лазерен лъч. Набий си отсега в главата, че говорим за разузнаване във вражеска територия. Баща ти ще ти обясни, че в сравнение с него, ловът на рогати леопарди е като разходка в парка.
Джъстин облиза пресъхналите си устни.
— Ти не ме искаш, нали?
За първи път Пири отмести поглед от Джъстин.
— Какво искам или не искам няма значение. Съветът е решил и всички кобри-ветерани от войната са съгласни, че идеята е много добра, а губернатор Телек ги е убедила, че аз съм този, който трябва да оглави операцията. Задълженията си определих лично аз и сега не ми остава нищо друго, освен да ги изпълнявам. Точка!
— И се страхуваш, че аз няма да се справя? — попита Джъстин, когато вцепенението му отстъпи пред надигащия се гняв.