„А от другата страна на везната — помисли мрачно Джъстин — трябва да сложим чувствата на мама. Ситуацията е патова.“ Но Джошуа беше прав и ако бяха научили нещо от родителите си, то бе, че личното спокойствие и предпочитания никога не бива да се поставят пред дълга в служба на обществото.
— Добре — каза накрая Джъстин. — Ако ти си готов, аз също съм. По дяволите гаунтите.
— Съгласен съм. — Джошуа стана. — Е, тогава време е да се захващаме. Не се съмнявам, че Алмо доста ще те поизпоти, а двама хирурзи подготвят и за мен една операционна маса.
— Хирурзи? — Джъстин се намръщи и внимателно се изправи. — Какво ще правят с теб?
Джошуа хитро намигна.
— Ще научиш, когато му дойде времето. Засега ще ти кажа само, че е нещо, което ще позволи в Квазама ти да се представяш идеално вместо мен.
— Така ли? Хайде, Джошуа, не ме измъчвай…
— Ще разбереш след два месеца — усмихна се Джошуа и излезе.
„Ти с твоите глупави загадки“, помисли си Джъстин. За момент му се прииска да го догони и принуди да се изясни. Но Алмо го чакаше. „Е, вече не сме шестнадесетгодишни“, припомни си той, изпъна рамене и отиде в кабинета на новия си ръководител.
През дългата си история екраните на видеотелефоните изобщо не се и доближиха до детайлната разделителна способност дори на най-простите компютърни монитори. Навремето беше чул, че това ограничение било въведено не толкова от финансови, колкото от психологически съображения. Бръчки, смръщвания, малки емоционални смущения — всичко се размазваше така, че ако образът на екрана изглежда щастлив, тъжен или ядосан, можеше да се приеме, че самият човек отсреща се намира много дълбоко в съответното душевно състояние. Затова видът на Коруин беше много шокиращ.
— Само преди десет минути бяхме в безизходица, татко — каза най-големият син на Джони и поклати глава. — Тлосите наистина преговарят от името на демесна Балиу, но първият говорител има ограничени пълномощия. Специално по въпроса за бюджета на мисията. Всеки път, когато се опитвахме да включим нещо допълнително в договора, той махаше друго.
Джони хвърли поглед над екрана. Крис, седнала в трапезарията, се преструваше на изцяло съсредоточена върху събирането на изсипаните върху масата електронни компоненти, но Коруин знаеше, че тя внимателно следи разговора.
— В такъв случай може би е по-добре да дойда при вас — предложи той на Коруин. — Все ще мога да помогна с нещо.
— Не си струва — поклати глава Коруин. — В преговорите губернатор Телек е не по-малко твърда от теб. Пък и след залез слънце температурата пада с десет градуса.
Джони се намръщи. Трябваше да се съобразява с времето. В Капитолия бе настъпило първото есенно застудяване и излизането от затоплените сгради не беше за неговия артрит. Разбира се, можеше да облече термокостюм или да вземе допълнително болкоуспокояващи таблетки, но нито едното, нито другото му се нравеше.
— Добре — каза Джони. — Но ако вие, момчета, не приключите скоро, обадете ми се и аз ще ви помогна. Изглеждаш ми уморен, Коруин.
— Ще се справя. Главната причина за обаждането ми беше да уточня някои неща по твоето предложение за паралелната разузнавателна мисия. Каква част от нея смяташ, че трябва да се финансира от нашите светове?
— Абсолютно никаква — отговори категорично Джони. — По същество това си е търговска сделка, Коруин, а никой не търгува със стока, която нито е видял, нито е проучил. Разбира се, тъй като фактически демесна Пуа предлага петте планети, вие вероятно можете да настоявате говорителят да задължи тях с плащането на разузнаването. Нека Пуа и Балиу сами се разберат как да си поделят разходите.
— Аха. — Коруин скептично поклати глава. — Трудно ми е да повярвам, че тази шайка търговски главорези са били в съюз достатъчно дълго, за да водят война.
— Бяха. Повярвай ми. И нищо не ни дава основание да мислим, че не могат отново да го направят.
— Разбрах какво искаш да кажеш. Ако трофтите заплатят всички други разходи, искаш ли да използваме „Менсаана“ за проучвателната експедиция?
Джони прехапа устни.
— Бих предпочел те да осигурят и кораба. Но ако се наложи да приемем това предложение, съгласен съм. Да платят обаче горивото.
— Добре. Всъщност аз ще прокарам това искане срещу нещо, от което се нуждае квазаманската мисия. Ще говорим по-късно.
Прекъснаха връзката и за момент Джони остана загледан в екрана, като се опитваше да си представи всички възможни насоки, които можеха да вземат преговорите. Беше като огромен троен шах с прекалено много възможности, които трябваше едновременно да отчита. Той се изправи — една сравнително лесна операция в добре затоплената стая, — отиде при масата и седна до Крис.