Джони погледна към най-големия си син и се намръщи.
— И това ли влиза в задълженията ти? Няма как; ще отида да доставя удоволствие на екзекуторите. Когато свършиш, остатъците от мен ще бъдат отново тук.
— Добре, татко. И не бъди груб с тях. Те просто си вършат работата.
— Разбира се. До скоро. — Джони почака Коруин да затвори вратата и въздъхна. — Добра работа вършат! — промърмори под носа си. — Банда експериментатори, които ровят в тялото на човека, сякаш е опитно зайче, и всичко това с надеждата да открият терапия, способна един ден да помогне на подрастващите поколения кобри.
Една от тях ще бъде и неговият собствен син.
Джони въздъхна, хвана се за страничните облегалки на стола и бавно се изправи на крака. Ще отиде до колата си без чужда помощ, без хапчета, дори ако трябва да заплати с живота си. И ще докаже, че „старецът“, както обичаше да се нарича, още не е за изхвърляне.
Макар през тези дни движението в столицата на световете на кобрите да беше много интензивно, до сградата, където заседаваше Съветът, се стигаше само за десет минути. Въпреки това Коруин побърза да събере магнитните си карти и всички необходими документи, за да отиде по-рано и да поговори с някои от членовете на Съвета преди заседанието. Баща му отиде на лечебни процедури и Коруин беше готов да тръгва, когато влезе майка му.
— Здравей, Терон — усмихна се тя на Юти. — Коруин, баща ти вкъщи ли си е?
— Току-що излезе, мамо. — Коруин почувства как мускулите му се напрегнаха в очакване на конфликта, който щеше да възникне. — Ще се върне след процедурите.
— Успя ли да го убедиш?
— Съжалявам, мамо. Отказа да упражни правото си на вето.
Бръчките на лицето й като че ли станаха по-дълбоки.
— Това означава ли, че и ти няма да гласуваш против? — попита тя, без да скрива огорчението си.
— Виж какво, мамо, и двамата няма да упражним правото си на вето.
— Значи така — отбеляза хладно Крис. — Ще им позволите да обрекат твоя брат на…
— Мамо! — Коруин се изправи и посочи към стола си. — Седни, моля те.
След кратко колебание тя седна. Докато придърпваше един стол срещу нея, с крайчеца на окото си Коруин забеляза, че Юти бе открил нещо в кабинета на Джони, което очевидно трябваше да бъде свършено. Коруин седна и впи изпитателен поглед в майка си.
От старите снимки и ленти знаеше, че като млада Крис Моро е била красива. И сега, на средна възраст, тя все още беше много привлекателна жена, въпреки че годините я бяха променили. Но в нея бяха настъпили и такива промени, които не можеха да се обяснят нито само с оформените й житейски възгледи, нито с продължителното боледуване на нейния съпруг. В последно време тя като че ли се усмихваше по-малко, движеше се така, сякаш се страхуваше да не счупи нещо. Коруин разбираше, че до известна степен това се дължи на решението на Джъстин да стане кобра, но чувстваше, че има и нещо друго. До този момент не бе успял да намери нужните думи, за да я предразположи към откровение.
Не вярваше да успее и сега.
— Не си прави труда да повтаряш старите си доводи в защита на Джъстин — започна Крис. — Зная ги наизуст и ако не се отнасяше до собствения ми син, вероятно щях да ги приема. Но той е мой син и колкото и ирационално да ти изглежда, мисля, че не е справедливо да го пусна да стане кобра.
Коруин я остави да довърши, въпреки че нейните думи не бяха нови за него.
— Помоли ли Джошуа да му поговори? — попита той.
Крис кимна.
— Да, но той отказа. Ти би трябвало да го знаеш по-добре от всеки друг.
Въпреки сериозността на момента, Коруин почувства как устните му се разтварят в лека усмивка под напора на спомените, които го обзеха. Макар и пет години по-голям от близнаците, той бе участвал с тях в безброй различни приключения. Непоклатимата им лоялност един към друг се съпътстваше от също толкова непоклатими алибита, дори пред заплахата от строги родителски наказания.
— Страхувам се, че нищо не зависи от нас, мамо — каза тихо той. — Юридически… без да говорим за моралната страна… Джъстин има абсолютното право да си избере професия. Освен това, политическите последствия от такова фаворизиращо вето ще бъдат изключително неприятни.
— Политическите последствия! — Крис обърна глава към прозореца. — А пък аз си мислех, че като се оттегли от губернаторския пост, баща ти ще скъса с политиката. Трябваше да се досетя, че няма да го пуснат да се измъкне така лесно.
— Неговата мъдрост и опит са ни нужни, мамо. — Коруин погледна часовника си. — И като стана дума за това, се сетих, че трябва да тръгвам, за да изнеса пред Съвета редовната месечна информация.
По лицето на Крис премина тъмна сянка, но тя кимна и стана.