— Разбирам. Ще дойдеш ли на вечеря? Близнаците също обещаха да присъстват.
До завършването на подготовката на Джъстин като кобра това бе последната възможност за семейството да вечеря заедно.
— Разбира се — отзова се Коруин и тръгна към вратата. — След заседанието имам разговор с татко. Като свършим, ще дойдем заедно.
— Чудесно. Към шест добре ли е?
— Идеално. До довечера.
Той я придружи до колата й и я изпрати с поглед. С въздишка се отправи към своята кола и потегли към сградата на Съвета на Доминиона. Защо, запита се Коруин, проблемите на собственото ми семейство винаги изглеждат по-непреодолими от онези, които стоят пред цели три свята? Може би, защото няма нищо, с което Съветът може да ме изненада — реши дръзко той.
По-късно щеше да си спомни тази мисъл и злочестия момент, в който му бе дошла.
(обратно)Съветът на синдикалите — това беше официалното му название — през първите години от създаването на колонията наистина беше такъв: група от синдикали и генерал-губернатор на планета с ограничени права. Събираха се периодично да обсъждат различни проблеми и да набелязват общата насока за развитие на колонията. Когато населението се увеличи и бяха създадени предмостия към два други свята, в съответствие с практиката от човешкия Доминион, Съветът нарасна както по големина, така и по отношение на политическата си роля. Но за разлика от Доминиона, в половинмилионното население на този преден пост на човечеството имаше три хиляди кобри, които бяха представени във всички нива на управлението с двоен глас. Това неизбежно се отрази върху състава на Съвета. В него освен синдикалите и генерал-губернатора бяха включени и губернатори, без това съществено да намалява властта на неговия председател.
Коруин всъщност не поставяше под въпрос политическата философия, която бе довела до това изменение на структурата. Но от чисто утилитарна гледна точка, той смяташе, че при седемдесет и петчленен състав на Съвета трудно се работи.
Днес обаче, поне през първия час, заседанието вървеше делово. По-голямата част от дискусията — включително въпросите, поставени от Коруин — беше насочена към проблеми, които при предишните полемики бяха напълно изяснени. По някои имаше приети официални резолюции, останалите бяха върнати на членовете на Съвета за по-задълбочено анализиране, за разглеждане или просто за протакане. Дневният ред беше към края си. Изглеждаше, че този път ще свършат рано.
И точно тогава един въпрос, поставен от председателя Бром Стигър, промени хода на съвещанието.
Той започна с повдигането на стар проблем.
— Всички си спомняте доклада на проучвателната група за дългосрочно планиране отпреди две години — започна Стигър, — според който в радиус по-малко от двадесет светлинни години от Авентини, освен известните ни три планети не съществуват други, на които можем да се разширим в бъдеще. На времето всички се съгласихме, че числеността на населението и темповете на развитие не налагат този дългосрочен проблем да се реши незабавно.
Коруин слушаше внимателно и в същото време следеше реакциите на останалите. Стигър говореше спокойно, но в грижливо контролираната модулация на гласа му се долавяше безпокойство.
— Обаче — продължи той, — през последните няколко дни стана известно нещо, за което смятам, че трябва веднага да бъдете уведомени, преди да се предприеме каквото и да било. — Стигър погледна към кобрата, застанала на пост пред вратата и кимна. В отговор човекът отвори вратата и влезе един трофт.
Залата зашумя от възмущение. Когато този чуждоземец пристъпи до Стигър, Коруин настръхна. Вече четиринадесет години трофтите им бяха търговски партньори, но Коруин все още живо си спомняше страха от детските години. Повечето членове на Съвета имаха силни спомени от онова време: преди четиридесет и три години трофтите бяха окупирали планетите Силвър и Адирондак, което стана причина да се създаде първоначалния проект „Кобра“. Не случайно повечето хора, които сега имаха лични контакти с търговците-трофти, бяха под тридесетте. Само по-младите авентинци можеха да се изправят пред тези чужденци без да трепнат.
Трофтът застана до края на масата и зачака, а членовете на Съвета припряно взеха да измъкват слушалките си и да ги включват към механичния преводач. Докато регулираше нивото на звука в своята слушалка, Коруин видя, че един или двама от по-младите синдикали не си правят труда да се включат към преводача и почувства лека завист; разбирането на езика на трофтите не беше силната му страна.
— Мъже и жени от Съвета на световете на кобрите — прозвуча в слушалката гласът на трофта. — Аз съм първи говорител на демесна Тлос’кин’фахи от Асамблеята на трофтите. — Пискливият глас на чужденеца продължи една секунда след превода; двете раси отдавна бяха решили, че при общуване първите три срички от наименованията на трофтийските демесни са достатъчни, а буквалният превод на собствените имена ще е напразно губене на усилия и време. — Владетелят на демесна Тлос’кин’фахи, по искане на владетеля на вашата демесна подготви данни за другите части на Асамблеята. Резултатът е едно общо предложение за трите демесни, отправено от Пуа’ланек’зиа и Балиу’чка’спми.