— Ти ли си Руди Бейлър? — пита онзи от упор.
На вид е същински каубой — островръхи ботуши, стегнати джинси, дънкова риза, къса подстрижка и брада. Жвака дъвка и като нищо може да ме замлати.
— Кой сте вие? — питам аз.
— Ти ли си Руди Бейлър? Да или не?
— Да.
Той вади от задния си джоб някакви хартии, пъха ги под носа ми и искрено казва:
— Съжалявам.
— Какво е това? — питам аз.
— Призовки.
Бавно поемам хартиите. Прекалено е тъмно за четене, но и без това знам какво пише.
— Значи разнасяте призовки — унило констатирам аз.
— Аха.
— От Тексако ли?
— Аха. И от Хамптън. Изхвърлят те.
Ако бях трезвен, сигурно щях да се стресна, че държа предупреждение за напускане. Но след днешните удари още съм замаян. Поглеждам зловещата мрачна сграда с боклуци из тревата и бурени по тротоара. Гледам я и се чудя как може тая жалка развалина да ме надвие.
Разносвачът прави крачка назад и обяснява:
— Всичко е написано. Дата на явяване, адвокати и тъй нататък. Ако нещо не ти е ясно, ще се оправиш по телефона. Не че ме засяга. Само си върша работата.
Ама че работа. Дебнеш из сенките, атакуваш с призовки невинните хора и след някой и друг безплатен съвет хукваш да тормозиш нова жертва.
Той вече се отдалечава, но изведнъж спира.
— А, да ти кажа още нещо. Аз съм бивше ченге и имам приемник в колата. Преди няколко часа чух една щуротия. Някой си Руди Бейлър потрошил адвокатска кантора в центъра. По описанието прилича на теб. И колата е същата. Сигурно съвпадение.
— Ами ако не е?
— Не ме засяга, ще знаеш. Но ченгетата те търсят. Посегателство върху частна собственост.
— Искаш да кажеш, че ще ме арестуват?
— Аха. На твое място бих отишъл да спя някъде другаде.
Той хлътва в колата си. Кара БМВ. Гледам го как се отдалечава.
Букър ме чака на верандата пред спретнатото двустайно бунгало. Върху пижамата е наметнал пъстра хавлия. Обул е чехли на бос крак. Може и да е беден студент, който брои дните до постъпването на работа, към модата обаче се отнася много сериозно. Няма кой знае какво в гардероба, но затова пък го подбира грижливо.
— Какво става, по дяволите? — тревожно пита той.
Очите му са подпухнали. Преди малко го събудих от телефона в близкия денонощен магазин.
— Извинявай — казвам аз, докато влизаме вътре. Забелязвам Шарлийн с пристегната коса, подпухнали очи и също тъй пъстър халат да вари кафе в миниатюрната кухничка. Някъде изотзад долита детски плач. Наближава три след полунощ и съм разбудил цялата фамилия.
— Сядай — казва Букър и лекичко ме придръпва към канапето. — Пил си.
— Пиян съм, Букър.
— Имаш ли някакъв повод?
Изпъчил се е над мен като ядосан баща.
— Дълго е за разправяне.
— Спомена нещо за полиция.
Шарлийн слага чаша горещо кафе на масичката до мен.
— Добре ли си, Руди? — пита тя с нежен глас.
— Страхотно — отвръщам като същински баровец.
— Виж какво правят децата — казва Букър и тя изчезва.
— Извинявай — повтарям аз.
Букър сяда на ръба на масичката, съвсем близо до мен, и изчаква. Не посягам към кафето. В главата ми блъскат чукове. Излагам своята версия на събитията откакто се разделихме вчера следобед. Езикът ми е подут и натежал, затова не бързам и опитвам да се съсредоточа върху разказа. Шарлийн сяда на съседния стол и слуша с дълбока загриженост.
— Извинявай — шепна й аз.
— Няма нищо, Руди. Няма нищо.
Бащата на Шарлийн е проповедник нейде из селата на Тенеси, затова тя не търпи пиянство и мърлявщини. Откакто се знаем, двамата с Букър сме пили заедно само няколко пъти, и то скришом.
Изпил си цяла дузина? — смаяно пита той.
Шарлийн излиза да види детето, което пак се е разревало. Приключвам разказа си с разносвача на призовки, делото и изхвърлянето. Адски скапан ден беше.
— Трябва да си намеря работа, Букър — казвам аз и посягам към кафето.
— Засега имаш по-важни грижи. Изпитът за правоспособност е след три месеца, после ще ни проучват. Арестуват ли те за тия подвизи, свършен си.
Не бях мислил за това. Главата ми се цепи, чуковете бъхтят с всичка сила.
— Може ли един сандвич?
Призлява ми. С вторите шест бири взех и пакетче солени бисквити, но не съм хапвал нищо друго от обяда с Боско и мис Бърди.
Шарлийн ме чува от кухнята.
— Какво ще речеш за малко бекон с яйца?
— Чудесно, Шарлийн. Благодаря ти.
Букър се е замислил дълбоко.
— След няколко часа ще звънна на Марвин Шанкъл. Той ще се обади на брат си и може да намерят някоя връзка в полицията. Трябва да предотвратим ареста.
— Звучи ми добре — казвам аз. Марвин Шанкъл е най-видният чернокож адвокат в Мемфис и бъдещ шеф на Букър. — Щом ще му звъниш, питай го дали не се отваря някое място.