— С това ще се занимава отдел „Убийства“, но в прокуратурата ще се заведе като „Семейно насилие“. Оттук нататък случаят се поема от мисис Морган Уилсън.
— Но я оставяте тук, в ареста.
— Нямам право да я пусна.
— По какво обвинение я задържате?
— В непредумишлено убийство.
— Можете да я пуснете под мое попечителство, след като съм неин адвокат.
— Не, не мога — отвръща гневно той. — Що за адвокат сте вие?
— Тогава я освободете под гаранция.
— Няма да стане — казва той и отправя неуверена усмивка към Хемлит. — Имаме мъртвец. За тая работа трябва подпис от съдия. Уговорете се с него, и е свободна. Аз съм един обикновен следовател.
— В затвора ли влизам? — пита Кели.
— Нямаме друг избор, мадам — казва Смодъртън с внезапно омекнал глас. — Ако адвокатът ви е печен, ще ви измъкне още утре. Разбира се, трябва да сте в състояние да внесете гаранцията. Но не мога да ви пусна ей тъй, защото сте ми симпатична.
Пресягам се и хващам ръката й.
— Спокойно, Кели, ще те изведа оттук колкото се може по-рано утре сутринта.
Тя кима бързо, стиска зъби, мъчи се да бъде силна.
— Може ли да я настаните в единична килия? — помолвам аз Смодъртън.
— Виж какво, мой човек, аз не съм шеф на затвора. Вие, адвокатите, по-лесно се оправяте с надзирателите. Те обичат да им се обаждат адвокати.
Не ме провокирай, приятелче. Тая вечер строших вече един череп. Гледаме се с ненавист.
— Благодаря — казвам аз.
— Няма нищо. — Той и Хемлит ритват назад столовете си и тромаво се запътват към вратата. — Разполагате с пет минути — подхвърля той през рамо. Затръшват вратата.
— Не мърдай оттам, чуваш ли? — изшептявам аз. — Наблюдават ни през стъклото. А може и да ни подслушват, тъй че внимавай какво казваш.
Тя не казва нищо.
Продължавам само в ролята на адвокат и казвам сковано:
— Съжалявам, че се е случило така.
— Какво означава „непредумишлено“?
— Много неща, но най-вече „без да искаш“.
— Колко време може да лежа?
— Първо трябва да те осъдят, а това няма да се случи.
— Обещаваш ли?
— Обещавам. Много ли се уплаши?
Тя бавно бърше очи и мисли дълго.
— Той има безброй роднини и всички са като него. Всичките пияници, грубияни, побойници. — Ужасно ме е страх от тях.
Не се сещам какво да й отговоря. И мен ме е страх от тях.
— Не могат да ме принудят да ида на погребението, нали?
— Не.
— Добре.
След няколко минути идват да я приберат и този път й слагат белезници. Гледам ги как я отвеждат по коридора. Спират пред асансьора и Кели наднича иззад един полицай да ме види. Помахвам й бавно. Тя изчезва.
52
При убийство допускаш най-малкото двайсет и пет грешки. И си направо гений, ако се сетиш за десет от тях. Поне така бяха казали в един филм. Но моето не беше убийство, а по-скоро нещо като самозащита. И въпреки това грешките започват да се натрупват.
Обикалям около бюрото си, покрито цялото с листа и папки. Направил съм скици на апартамента, тялото, дрехите, пистолета, бухалката, бирените кутии… и на всичко, за което ми дойде наум. Начертал съм паркинга с моята и нейната кола и неговия пикап. Изпълнил съм десетки страници с описания на всяка стъпка и случка от оная вечер. Трябва да съм бил в апартамента по-малко от петнайсет минути, но на хартия съм го докарал направо на цял роман. Колко трясъка или писъка би могъл да чуе човек отвън? Едва ли повече от четири според мен. Колко съседи са видели непознат да напуска апартамента миг след това? Не бих могъл да кажа.
И това, заключавам аз, е първата ми грешка. Не трябваше да си тръгвам толкова бързо. Да бях изчакал десетина минути, та да видя дали съседите са чули нещо. И после да се измъкна тихичко.
Или пък трябваше да се обадя на ченгетата и да им разкажа истината. С Кели имахме пълно право да идем в апартамента. А мъжът й явно се е бил скрил някъде наоколо, без ние да имаме и най-малка представа за това. Аз пък бях в правото си да отвърна на удара, да го обезоръжа и да го цапардосам със собственото му оръжие. Като се вземе предвид неговият избухлив нрав и хулиганското му минало, никой съд не би ме осъдил. Освен това единственият друг свидетел щеше да е на моя страна.
И защо тогава не останах? Ами тя просто ме изблъска навън. И това изглеждаше най-разумният ход за момента. Кой може да разсъждава хладнокръвно, когато в рамките на петнайсет секунди се превръща от невинна жертва в убиец?