— Запис на телефонните обаждания тук. През последните два часа имаме четири позвънявания за това момиче.
— Какви обаждания? — Не мога да разчета нищо.
— Заплахи. Някой иска да я убие. Луди хора колкото щеш.
Съдията Лони Шанкъл пристига в кабинета си към три и половина. Дек и аз го чакаме. Има да върши сто неща, но Букър се е обадил и е поухажвал секретарката му, тъй че колелцата са смазани. Връчвам на съдията куп документи, излагам случая сбито и завършвам с молба за освобождаване под минимална гаранция, защото аз, адвокатът, ще трябва да я платя. Шанкъл определя гаранция от десет хиляди долара. Благодарим му и си тръгваме.
След половин час всички сме пред затвора. Знам със сигурност, че Бъч има пистолет. Подозирам, че Рик, който отговаря за гаранцията, също е въоръжен. Готови сме за всичко.
Пиша на Рик чек за петстотин долара и подписвам всички необходими документи. Ако обвиненията срещу нея не отпаднат и тя не се яви в съда, Рик или трябва да плати останалите девет хиляди и петстотин долара, или да търси Кели под дърво и камък, за да я вкара в затвора. Убедих го, че всички обвинения ще бъдат оттеглени.
Чакаме цяла вечност. Накрая тя се появява. Без белезници. Озарява ни с усмивката си. Отвеждаме я бързо към колата ми. Помолих Бъч и Дек да карат след нас. За всеки случай.
Казвам на Кели за заплахите. Сигурно са лудите му роднини и приятелите му хулигани. Говорим малко. Караме към дома, който ще й осигури подслон и защита. Не искам да обсъждам случилото се снощи. И тя не е готова.
В пет часа следобед във вторник адвокатите на „Грейт Бенефит“ подават във Федералния съд в Кливланд молба за откриване на процедура по обявяване на фирмата в несъстоятелност. Питър Корса се обажда в кантората, докато карам Кели към дома, и съобщава новината на Дек. Когато се връщам след няколко минути, моят партньор прилича на смъртник.
Седим, вдигнали крака на бюрото, и мълчим. Абсолютна тишина. Никакви гласове. Никакви телефони. Никакъв звук, отникъде. Досега не сме уточнявали какъв ще е хонорарът на Дек, така че той дори не знае колко точно е изгубил. Но и двамата разбираме, че от милионери на книга вече сме почти фалирали. Вчерашните планове и мечти изглеждат толкова детински и глупави.
Все пак има искрица надежда. Само преди седмица годишният баланс на „Грейт Бенефит“ изглеждаше достатъчно солиден пред съда, та да може да си позволи да отдели петдесет милиона долара за обезщетение. М. Уилфред Кийли бе изчислил, че компанията притежава около сто милиона. В наличност. Трябва да има някакво зрънце истина в това. Спомням си предупрежденията на Макс Лойбърг. Никога не вярвай на цифрите, посочвани от застрахователните компании, защото те си имат свои собствени правила за счетоводство.
Е, някъде все трябва да има поне един излишен милион и за нас.
Честно казано, не вярвам. И Дек не вярва.
Корса си е оставил домашния телефон и накрая събирам достатъчно сили да му се обадя. Той се извинява за лошата вест и казва, че юридическите и финансовите кръгове при тях се тресат от догадки. Твърде рано е да се разбере истината, но изглежда, че „ПинКон“ е понесла големи загуби при някакви спекулативни операции с чужда валута. После започнала да изсмуква огромните парични резерви на дъщерните си фирми, включително и на „Грейт Бенефит“. Нещата се влошили и парите били просто обрани от „ПинКон“ и изпратени в Европа. Контролният пакет и основните активи са в ръцете на група американски мафиоти със седалище в Сингапур. Изглежда, че целият свят участва в заговора срещу мен.
Бъркотията е невероятна и ще са необходими най-вероятно месеци, за да се изяснят нещата, но местният прокурор обещал този следобед по телевизията да прати виновните в затвора. Като че ли ще имаме някаква полза от това!
Корса ще ми се обади пак утре сутринта.
Предавам разговора ни на Дек. И двамата знаем, че е безнадеждно. Парите са обрани от мошеници, които са твърде печени, за да се оставят да ги хванат. Хиляди нещастници със застрахователни полици ще бъдат закопани. Дек и аз също. Както и Дот, и Бъди. Дони Рей… той отдавна е закопан. Завинаги. И Дръмонд ще си иде по реда, когато представи тлъстата сметка за правните си услуги. Съобщавам това на Дек, но май ни е трудничко да се засмеем.
Служителите и застрахователните агенти на „Грейт Бенефит“ ще бъдат извозени. Хора като Джаки Леманчик ще пострадат най-много.
Нещастието ходи по хората, но аз някак си имам усещането, че съм загубил нещо повече от останалите. И фактът, че те също ще страдат, въобще не ме грее.