— Ама че го рече! Значи искаш да работиш в негърска фирма за граждански права.
— Както е тръгнало, бих работил и в корейска фирма за разводи. Не се засягай, Букър, трябва да си намеря работа. Пред банкрут съм, човече. Отде да знам, току-виж, вън в храстите дебнат още кредитори и само чакат да ми се метнат на врата с разни призовки. Това не е живот.
Бавно се отпускам на канапето. Шарлийн пържи бекон и тежкият аромат долита в тесния хол.
— Къде са документите? — пита Букър.
— В колата.
Той изскача и след минута се връща. Сяда на стола до мен и проучва призовката и предупреждението за напускане. Шарлийн продължава да шета, носи ми кафе и аспирин. Часът е три и половина след полунощ. Хлапетата най-сетне са мирясали. Става ми топло, чувствам се защитен и дори обичан.
Стаята бавно кръжи около мен. Затварям очи и се унасям.
5
Предпазлив като змия сред тревата, аз се промъквам във факултета късно следобед, няколко часа след заплануваните лекции. Спортно законодателство и подбрани извадки от Наполеоновия кодекс, ама че майтап. Укривам се в затънтената бърлога дълбоко под библиотеката.
Букър ме събуди на канапето с радостната вест, че е разговарял с Марвин Шанкъл и колелото вече се въртяло на пълни обороти. Сега се търсела връзка с някакви полицейски шефове и мистър Шанкъл вярвал, че работата може да се потули. Братът на мистър Шанкъл бил съдия в един състав от наказателна колегия, тъй че, ако обвинението не отпадне, имало и други начини. Но засега не се знаело дали ченгетата продължават да ме търсят. Букър обеща да завърти още няколко телефона и да ме държи в течение.
Букър вече си има кабинет във фирмата на Шанкъл. От две години чиракува там на половин работен ден и е научил колкото петима от нас, взети заедно. Между лекциите звъни на секретарката, усърдно си води график на срещите и ми разказва за един или друг клиент. Страхотен адвокат ще излезе от него.
С тоя махмурлук ми е невъзможно да мисля човешки. Пиша си сам в бележника записки за най-важното — например какво да правя сега, след като се промъкнах незабелязан във факултета. Ще изчакам час-два, докато сградата опустее. Днес е петък следобед, най-мудното време на седмицата. После ще отскоча до отдел „Работни места“ да приплача на завеждащата. Ако имам късмет, може някоя забутана държавна служба да е била пренебрегната от всички други колеги и все още да се търси блестящ млад юрист срещу двайсет хиляди годишно. Или пък на някоя дребна фирма спешно да й трябва нов сътрудник. С това май се изчерпват всички теоретични възможности.
Из Мемфис се носи легендата за Джонатан Лейк, абсолвент от нашия факултет, който също не можел да си намери работа в големите фирми. Било е преди двайсетина години. След като никъде не го взели, Лейк наел стаичка, турнал табелата и минал на свободна практика, готов да съди когото и да било. Няколко месеца гладувал, после една вечер подкарал мотоциклета и се свестил със счупен крак в благотворителната болница „Сейнт Джон“. Скоро на съседното легло се появил друг катастрофирал мотоциклетист — целият потрошен и обгорял. Приятелката му била изгорена още по-зле и след два дни починала. Лейк се сприятелил с човека. Поел двата случая. Не щеш ли, шофьорът на джагуара, който не спазил предимство и връхлетял върху мотоциклета на новите му клиенти, се оказал старши съдружник от третата по големина адвокатска фирма в града. Преди шест месеца тъкмо той не пожелал да вземе Лейк на работа. А в момента на катастрофата бил пиян.
За Лейк делото било шанс да си отмъсти. Пияният старши съдружник имал купища застраховки и компанията веднага ги изсипала върху Лейк. Всички искали да претупат нещата с гражданско споразумение. Само шест месеца след като бил получил адвокатски права, Лейк се споразумял за два милиона и шестстотин хиляди долара. В брой, не на изплащане. Всичко в брой.
Според преданието, още докато двамата лежали в болницата, мотоциклетистът бил казал на Лейк, че ако спечели, ще получи половината сума, защото е млад и начинаещ адвокат. Лейк му напомнил това. Човекът си удържал на думата. Ако се вярва на легендата, Лейк излязъл от цялата работа с милион и триста в джоба.
На мен да ми бяха паднали тия милион и триста, сега щях да си карам яхтата някъде из Карибите и да пия ром с лед.
Лейк обаче не бил такъв. Купил кантора, натъпкал я със секретарки, правни сътрудници, куриери и асистенти, а след това се захванал сериозно със съдебния бизнес. Блъскал по осемнайсет часа на денонощие и не се плашел да съди когото и да било за каквото и да било. Учел напрегнато, събирал опит и скоро станал най-печеният адвокат в Тенеси.