Мрежата от бръчици около устните на мис Бърди се отпуска, погледът й омеква.
— Колко мило — повтаря тя.
Навярно повечето богати старци, особено ония, които са преживели Голямата криза и сами са спечелили всеки цент, яростно охраняват парите си с глутници счетоводители, адвокати и навъсени банкери. Но не и мис Бърди. Тя е наивна и лековерна като бедна пенсионирана вдовица.
— Той се нуждае от тези пари — казва тя, после отпива от чашката и ме поглежда подозрително.
— Може ли да поговорим за парите?
— Защо адвокатите вечно искат да разговарят за пари?
— Поради много основателна причина, мис Бърди. Ако не внимавате, правителството ще лапне голям дял от състоянието ви. В момента с парите могат да се извършат някои операции и чрез грижливо подготвено завещание повечето данъци ще бъдат избегнати.
Това я разстройва.
— Пак адвокатски измишльотини.
— Затова съм тук, мис Бърди.
— Сигурно ще искаш да си впишеш името някъде — казва тя, все още обременена от тежестта на закона.
— Нищо подобно! — възкликвам аз, като се преструвам на възмутен и в същото време опитвам да прикрия изненадата си от точното попадение.
— Адвокатите вечно искат да си впишат името в завещанието ми.
— Съжалявам, мис Бърди. Често се срещат непочтени адвокати.
— И отец Чандлър така казва.
— Сигурно. Вижте какво, не искам да навлизам в подробности, но можете ли да ми кажете дали средствата ви са в недвижими имоти, акции, облигации, в брой или някакви други капиталовложения? За правилното съставяне на завещанието е извънредно важно да знам къде са парите.
— Всичко е на едно място.
— Добре. Къде?
— В Атланта.
— В Атланта ли?
— Да. Това е дълга история, Руди.
— Защо не ми я разкажете?
За разлика от вчерашната ни среща в „Кипарисовите градини“ днес мис Бърди разполага с времето си. Няма други отговорности. Нито Боско се навърта наоколо, нито има чинии за разчистване или игри за организиране. Тя бавно върти чашката си, гледа масата и се колебае.
— Всъщност никой не знае това — казва най-сетне мис Бърди съвсем тихо и изкуствените й челюсти леко потракват. — Поне в Мемфис.
— Защо? — питам аз, може би малко по-тревожно, отколкото се полага.
— Децата ми също не знаят.
— За парите ли? — изненадвам се аз.
— О, знаят за част от тях. Томас работеше упорито и успяхме да спестим доста. Когато почина преди единайсет години, остави ми сто хиляди долара. Синовете ми и особено снахите вярват, че сега парите са станали пет пъти повече. Но те не знаят за Атланта. Да ти направя ли още кафе?
Преди да отговоря, тя вече е на крака.
— Разбира се — казвам аз.
Мис Бърди взима чашата ми, слага малко повече от половин чаена лъжичка нескафе, после сипва хладка вода и се връща на масата. Разбърквам тъй, сякаш очаквам да вкуся екзотично капучино.
— Погледите ни се срещат и аз цял се превръщам в съчувствие.
— Вижте какво, мис Бърди. Ако темата е прекалено болезнена, може би трябва да я прескочим набързо. Нали ме разбирате, само основните моменти.
— Защо да е болезнена? Става дума за богатство.
Е, точно така мисля и аз.
— Чудесно. Кажете ми само в най-общи линии в какво са вложени парите. Най-много ме тревожат недвижимите имоти.
Това е истина. Парите в брой и другите налични средства се ликвидират най-напред, за да бъдат платени данъците. Към недвижимите имоти се посяга само в краен случай.
— Никому не съм казвала за парите — изрича тя съвсем тихо.
— Но нали вчера споменахте, че сте разговаряли за тях с Кенет Чандлър.
Тя дълго мълчи и върти чашката си по протритата пластмаса.
— Да, май споменах нещо такова. Но не помня дали му казах всичко. Може и да съм го поизлъгала. Във всеки случай, сигурна съм, че не му казах откъде дойдоха парите.
— Добре. Откъде дойдоха?
— От втория ми съпруг.
— От втория ви съпруг ли?
— Да, от Тони.
— Значи Томас и Тони?
— Аха. Около две години след смъртта на Томас се омъжих за Тони. Той беше от Атланта и само минаваше през Мемфис, когато се срещнахме. Живяхме заедно пет години — всъщност ту се разделяхме, ту пак се събирахме и през цялото време се карахме, додето накрая ме заряза. Голям мошеник, само се чудеше как да ми докопа парите.
— Обърквате ме. Нали казахте, че парите идват от Тони?
— Точно така, само че той не знаеше. Това е дълга история. Имаше разни завещания и тям подобни истории, за които Тони изобщо не беше чувал, а аз още по-малко. Брат му беше богат и смахнат, всъщност целият им род не е със света, и точно преди да умре, Тони наследи богатството на смахнатия си брат. Нали разбираш, два дни преди Тони да ритне камбаната, брат му умря във Флорида. Тони нямаше завещание и не остави нищо, освен една вдовица. Мен. Обадиха се по някое време от една голяма адвокатска фирма в Атланта и рекоха, че според законите на Джорджия сега имам страшно много пари.