— Колко?
— Много повече, отколкото ми остави Томас. Както и да е, досега не съм казвала никому. И ти няма да кажеш, нали, Руди?
— Мис Бърди, като ваш адвокат нямам право да кажа на когото и да било. Длъжен съм да мълча. Това се нарича адвокатска тайна.
— Колко мило.
— Защо не разказахте на предишния си адвокат?
— А, онзи ли? Нямах му доверие. Казах му само размера на даренията, но не и цялата сума. Като усети, че ще играят големите пари, веднага поиска да си впише името в завещанието.
— Но не му казахте всичко?
— Не.
— И не му казахте общата сума?
— Точно така.
Ако съм пресметнал правилно, в предишното завещание имаше дарения за над двайсет милиона. Адвокатът е знаел поне това. И тук възниква очевидният въпрос: какво точно притежава скъпата старица?
— Ще я кажете ли на мен?
— Може би утре, Руди. Може би утре.
Напускаме кухнята и се отправяме към задното дворче. Мис Бърди държи да ми покаже новата чешма край розовите храсти. Правя се на прехласнат от възхищение.
Вече разбирам всичко. Мис Бърди е богата старица, но не иска никой да знае, особено близките й. Винаги е живяла заможно и сега не предизвиква съмнения — скромна осемдесетгодишна вдовица с прилични спестявания.
Сядаме на пейката от ковано желязо и пием студено кафе, докато най-сетне измислям благовиден повод да се оттегля.
За да живея в разкош и охолство, от три години работя като барман и сервитьор в „Йоги“ — студентска кръчмичка на две крачки от университета. Слави се с две неща: сочни хамбургери с лук и зелена бира за деня на Свети Патрик. Глъчката започва по пладне и не стихва до късно през нощта. Халба светла водниста бира струва един долар през „футболните вечери“ в понеделник и два долара по всяко друго време.
Собственикът се нарича Принс Томас — голям бабаит с плитчица, могъщо телосложение и още по-могъщо самочувствие. Принс е една от големите атракции на града, истински предприемач, който много обича да вижда физиономията си във вестниците и късните телевизионни новини. Редовно организира надпивания и конкурси за мис „Мокра фланелка“. Бомбардира градската управа с подписки да разрешат удължено работно време за кръчми като неговата. Управата пък го съди за разни грехове. Това му харесва. Чуе ли за някакъв нов порок, веднага ще събере компания и ще се помъчи да го узакони.
Принс не ни стяга много-много и всички сме се разхайтили. Сами си определяме работното време, прибираме си бакшишите и въртим бизнеса без команда отгоре. Не е чак толкова сложно. Има ли бира отпред и достатъчно кайма в кухнята, работата върви поразително гладко. Принс предпочита да е отпред. Обича да посреща хубавите студентки и да ги придружава до сепаретата. Флиртува с тях и обикновено се прави на глупак. Освен това обича да седи пред големия телевизор и да се обзалага за футболните резултати. Той е едър мъжага с масивни ръчища и понякога налита на бой.
Но Принс има и по-мрачна слава. Носят се слухове, че е замесен в голия бизнес. В този град стриптийзът процъфтява и предполагаемите партньори на Принс имат дебели полицейски досиета. Вестниците писаха за това. Два пъти е съден за незаконен хазарт, но и в двата случая съдебните заседатели се заплетоха безнадеждно. След три години работа при него съм убеден в две неща. Първо, Принс обира по-голямата част от оборота на „Йоги“. Предполагам, че това прави около две хиляди на седмица, тоест сто хиляди годишно. Второ, Принс използва „Йоги“ като параван за своята малка престъпна империя. Пере пари и всяка година излиза на загуба, за да не плаща данъци. Долу в мазето има канцелария — потайна стаичка без прозорци, където се среща със стари приятели.
Не давам пукната пара за всичко това. Принс се държи добре с мен. Печеля пет долара на час и работя по двайсет часа седмично. Клиентелата е студентска, тъй че бакшишите не са много големи. По време на изпитите се намира кой да ме замести. Всеки ден поне пет-шест студенти идват да търсят работа, тъй че се смятам за късметлия.
„Йоги“ може да не е кой знае какво заведение, но като за студенти си го бива. Още преди години Принс е боядисал всичко в синьо и сиво — цветовете на Мемфиския университет, а по стените висят снимки на знаменити спортисти и емблеми на всевъзможни отбори. Най-вече тигри. Студентското градче е на две крачки и хлапетата идват на тълпи за някой и друг час приказки, смях и закачки.