Всичко това отнема по-малко от пет минути.
Макар и малко изнервен от звъна на телефони в приемната, Род слуша внимателно. Знае, че няма да ме наеме, затова просто убива времето и чака да изтекат десетте минути.
— Ама че кален номер — съчувствено казва той, когато привършвам разказа.
— Може и да е за добро — въздъхвам аз като жертвен агнец. — Но съм готов да работя. По успех ще се класирам някъде в предните редици. Много ми харесва работата с недвижими имоти и минах два факултативни курса в тази област. Имам оценки и по двата.
— Да, ние доста се занимаваме с недвижими имоти — самодоволно подхвърля той. После добавя още по-самодоволно: — И със съдебни процеси.
Всъщност той е най-обикновен канцеларски адвокат, книжен плъх. Вероятно си разбира от работата и изкарва добри пари. Но иска да повярвам, че освен това е и свиреп звяр, ужасът на съдебните зали. Казва го просто по навик, както всички други адвокати. Не че съм ги срещал кой знае колко, но досега не помня някой да е пропуснал да намекне как прави противниците си на кайма.
Времето ми привършва.
— Уча на собствена издръжка. Вече седем години. Нито цент от семейството.
— Какво си работил?
— Какво ли не. Сега съм в „Йоги“, обслужвам масите и бара.
— Значи си барман?
— Да, сър. Между другото.
Род държи автобиографията ми.
— Ерген си — бавно изрича той.
Писано е черно на бяло.
— Да, сър.
— Някаква сериозна връзка?
Не му влиза в работата, но няма как да възразя.
— Не, сър.
— Да не си обратен?
— Не, разбира се — отвръщам аз и за момент двамата леко се развеселяваме като съвсем нормални бели момчета.
Той се обляга назад и лицето му изведнъж става сериозно, като че предстоят много важни дела.
— От години насам не сме наемали нов сътрудник. Интересно колко ли плащат за начинаещ ония важни особи в центъра?
Въпросът не е случаен. Каквото и да му отговоря, той ще се престори на смаян и потресен от безумните заплати във високите сгради. Естествено, това ще отвори вратичка да си поговорим за парите.
Лъжите са излишни. Той вероятно има доста добра представа за размера на заплатите. Адвокатите са големи клюкари.
— Както знаете, в „Тинли Брит“ държат да плащат най-много. Чух, че дават до петдесет хиляди.
Още преди да довърша, главата му вече се клати.
— Без майтап? — смаяно изрича той. — Без майтап?
— Не съм толкова скъп — бързо добавям аз.
Решил съм да се продам евтино на първия желаещ.
Разходите ми са ниски, а ако успея някак да се закрепя и поработя усърдно две-три години, сигурно ще се отвори по-добра възможност.
— Какво имаш предвид? — нита той, сякаш неговата храбра фирмичка може да се мери с важните особи и всяко друго предположение би било оскърбително.
— Съгласен съм на половината. Двайсет и пет хиляди. Ще работя по осемдесет часа седмично, ще разчистя смрадливите досиета, ще върша най-черната работа. Вие, мистър Рос и мистър Пери можете да ми дадете всички случаи, за които съжалявате, че сте ги поели и ще ви ги приключа след шест месеца. Обещавам. Сам ще си изкарам заплатата за първите дванайсет месеца, а не успея ли, ще напусна.
Устните на Род леко се разделят, оголвайки зъбите. Очите му искрят при мисълта, че всичкият боклук може да бъде изгребан от кантората и прехвърлен на някой друг. В този момент от телефона долита рязко бръмчене и секретарката обявява:
— Мистър Нънли, чакат ви за показанията.
Поглеждам часовника си. Осем минути.
Той също поглежда своя. Навъсва се, после казва:
— Интересно предложение. Нека го дообмисля. Ще трябва да се посъветвам с партньорите. Всеки четвъртък имаме сутрешно заседание. — Той се изправя и заобикаля бюрото, готов да ме изведе. — Тогава ще им подхвърля идеята. Всъщност досега не сме мислили по въпроса.
— Ще се съгласят, мистър Нънли — уверявам го аз, отстъпвайки заднешком към вратата. — Двайсет и пет хиляди е страшно изгодно.
За момент това като че го обърква.
— О, не е до парите — казва той, сякаш партньорите му за нищо на света не биха си позволили да плащат по-малко от „Тинли Брит“. — Просто напоследък ни върви като по вода. Доста печелим, ще знаеш. Всички са щастливи. Не сме мислили за разширяване. — Той отваря вратата и изчаква да изляза. — Ще ти се обадим.