Род ме придружава до приемната и нарежда на секретарката да запише телефонния ми номер. После енергично протяга ръка, пожелава ми всичко най-хубаво, обещава да се обади скоро и след секунди се озовавам на улицата.
Трябва ми малко време, докато се окопитя. Току-що предложих на унизително ниска цена всичките си знания и способности, само за да бъда изхвърлен на тротоара след броени минути.
Както се очертава, краткият разговор с Родрик Нънли май ще е едно от най-успешните ми начинания.
Наближава десет. След трийсет минути ме чакат подбраните извадки от Наполеоновия кодекс и би трябвало да отида, защото не съм се мяркал вече цяла седмица. Всъщност и да прескоча оставащите три седмици, никой няма да забележи. Предметът е факултативен.
През последните дни вече не се срамувам да покажа лице и спокойно обикалям из университета. В най-скоро време повечето третокурсници ще изчезнат. Правното образование започва под масиран обстрел от напрегната работа и тежки изпити, но накрая има само няколко откъслечни залпа с простички тестове и мизерни курсови работи. Всички сме се посветили почти изцяло на подготовка за изпита и не ни пука за последните лекции.
Мнозина се готвят и за бъдещата си работа.
Мадлин Скинър е взела моята кауза присърце. Страда почти колкото мен, защото и двамата нямаме късмет. Някакъв щатски сенатор от Мемфис с канцелария в Нашвил може би ще се нуждае от юрист в екипа по проектозаконите — трийсет хиляди плюс режийни, но за службата се изисква диплома и две години стаж. Малка компания търси юрисконсулт, който да е завършил икономически колеж. Аз изучавах история.
— Благотворителната служба на окръг Шелби може да открие място за щатен адвокат през август — казва Мадлин и почва да тършува из хартиите по бюрото с напразната надежда да изрови нещо по-свястно.
— Благотворителен адвокат — повтарям аз.
— Забавно звучи, нали?
— Колко плащат?
— Осемнайсет хиляди.
— Каква е работата?
— Издирване на забегнали съпрузи, събиране на издръжки. Дела за бащинство и тям подобни.
— Звучи ми опасно.
— Но е работа.
— И какво да правя до август?
— Ще учиш за изпита.
— Значи ако уча най-усърдно и изкарам изпита, ще имам удоволствието да работя в благотворителната служба срещу минимална заплата.
— Виж какво, Руди…
— Извинявайте. Тежък ден имах.
Обещавам утре пак да намина, вероятно за да изслушам същите приказки.
8
Букър изрови формулярите от фирмата на Шанкъл. Каза, че в мазето имали един забутан сътрудник, който от време на време се занимавал с фалити и знаел откъде да отмъкне всичко необходимо.
Документите са напълно ясни. Една страница за описване на имуществото — лесна работа в моя случай. Друга страница за изброяване на дълговете. Празни места за професия, текущи съдебни дела и тъй нататък. Процедурата е известна като раздел седми, явен фалит, при който цялото имущество се зачерква и отива за покриване на дълговете, които също се зачеркват.
Вече не съм служител на „Йоги“. Работя, но сега ми плащат на ръка, без фишове. Няма върху какво да се сложи запор. Не съм длъжен да деля с Тексако оскъдните си доходи. Обсъдих положението си с Принс, казах му колко зле стоят нещата, обвиних за всичко учебните такси и кредитните карти, а той направо се прехласна от идеята да прецака правителството, като ми плаща в брой. Винаги е бил твърд привърженик на преките сделки без данъчно облагане.
Принс ми предложи заем, за да се откупя, но няма да стане. Той си мисли, че скоро ще рина парите с лопата като преуспяващ млад адвокат, и просто ми дожаля да му кажа, че може още дълго да се срещаме.
А и не исках да казвам какъв би трябвало да е заемът. Тексако ме съди за сума от 612,88 долара, включваща съдебните разноски. Хазяинът ме натиска за 809 долара, също със съдебните разноски. Но истинските вълци все още се задават. Засега само пишат мръсни писма и заплашват да ме хвърлят на адвокатите.
Имам две кредитни карти — Мастъркард и Виза, издадени от различни мемфиски банки. Миналата година между Деня на благодарността и Коледа, през онзи кратък период, когато очаквах доходна работа само след няколко месеца и се отдавах на обречената си обич към Сара, реших да й купя две чаровни подаръчета за празниците. Исках да са скъпи, качествени и трайни. С Мастъркард купих гривничка от злато и диаманти за хиляда и седемстотин долара, а с Визата осигурих на скъпото момиче чифт старинни сребърни обици. Струваха ми хиляда и сто долара. Само ден, преди да чуя, че повече не иска да ме вижда, отидох в изискан гастроном и закупих бутилка шампанско „Дом Периньон“, четвърт кило гъши пастет, малко чер хайвер, подбрани сирена и други благини за коледното ни пиршество. Още триста долара, но нали веднъж се живее, дявол да го вземе.