Брузър има фирма с четирима-петима адвокати. Не мога да си представя какви бездни на отчаянието биха ме тласнали да го помоля за работа. Не ми идва наум нищо по-лошо от това да казвам на хората, че работя за Брузър Стоун.
Принс може да ме уреди. Ще го стори с удоволствие, само и само да покаже колко е влиятелен.
Чудя се как изобщо ми хрумват подобни неща.
10
Под задружния натиск на четиримата си студенти Слут омеква и разрешава да посетим „Кипарисовите градини“ поотделно, вместо да се мъкнем накуп и да изтърпим ужасите на още един обяд. Един ден двамата с Букър се прокрадваме там по време на „Прекрасна Америка“ и сядаме най-отзад, докато мис Бърди ги агитира да пият витамини и да играят гимнастика. Най-сетне тя ни забелязва и настоява да излезем на сцената за официално представяне.
След края на програмата Букър се оттегля в най-далечния ъгъл да раздава на клиентите си съвети, които не би желал да се разчуят. Тъй като вече съм разговарял с Дот и съм прекарал с мис Бърди часове над нейното завещание, не ми остава нищо за правене. Третият ми клиент от предишното посещение, мистър Диуейн Дюис, лежи в болница и наскоро му пратих едно съвсем безполезно писмо с препоръки за някои ходове в малката му лична война срещу Дружеството на ветераните.
Завещанието на мис Бърди е недовършено и неподписано. Напоследък тя е много чувствителна на тая тема. Май не й се ще да го променя. Разправя, че отец Кенет Чандлър не се обаждал никакъв, тъй че можела и да не му остави състоянието си. Постарах се да я окуража.
Няколко пъти разговаряхме за парите й. Тя обича да изчаква, докато затъна до уши в тор и буци пръст, а от калния ми нос вземе да се стича пот — точно тогава надвисва отгоре и изтърсва ни в клин, ни в ръкав нещо като: „Може ли жената на Делбърт да заведе съдебен процес, ако не му оставя нищо?“ Или: „Защо да не раздам всичко още сега?“
Спирам, извличам се изпод цветята, забърсвам чело и се опитвам да измисля интелигентен отговор. Обикновено тя вече е загубила интерес и иска да знае защо не растат ония азалии отсреща.
Опитвал съм да засегна темата, докато пием кафе на дворчето, но това винаги я изнервя. Няма много вяра на адвокатите и е напълно права.
Успях да проверя някои факти. Наистина се е омъжила повторно за някой си Антъни Мърдайн. Бракът е траял почти пет години — до неговата смърт в Атланта преди четири години. Очевидно мистър Мърдайн е оставил солидно наследство и около него явно са се разиграли доста спорове, защото Областният съд в Де Калб, щата Джорджия, е обявил гледането на цялото дело при закрити врати. Тук вече опрях на камък. Мисля да поприказвам с някой от адвокатите, които са взели участие.
А на мис Бърди й се говори, заседава й се. Иска да покаже на другите старци колко е важна. Сядаме край една масичка до пианото, настрани от тълпата. Сгушваме се един до друг и опираме глави, сякаш не сме се виждали от хиляда години.
— Трябва да знам как да подходя към завещанието ви, мис Бърди — казвам аз. — Преди да го съставя, трябва да знам малко повече за парите.
Тя стрелва поглед наоколо, като че всички само нас слушат. Всъщност повечето от тия бедни души не биха ни чули дори и да си крещим. Привежда се ниско над масата и закрива устата си с длан.
— Добре де, нищо не е вложено в недвижим имот. Акции, кооперативни фондове, общински облигации.
Изненадвам се, че бъбри тъй небрежно за разните видове капиталовложения и очевидно добре ги познава. Май наистина има пари.
— Кой се разпорежда със средствата? — питам аз.
Въпросът е излишен. За завещанието няма никаква разлика кой управлява парите. Просто ме мъчи любопитство.
— Една фирма в Атланта.
— Адвокатска ли? — стряскам се аз.
— О, не. Не бих се доверила на адвокати. Финансова компания. Дала съм им парите на попечителство. Докато съм жива, получавам дивиденти, после всичко отива по завещанието. Така го уредихме пред съда.
— И какви са дивидентите? — питам аз, губейки самообладание.
— Е, това вече не ти влиза в работата, нали, Руди?
Така си е. Но макар че съм чукнат през пръстите, спазвам добрата стара адвокатска традиция да си прикрия задника.
— Мене ако питате, може и да е важно. Заради данъците.
— Че кога съм те молила да ми оправяш данъците? За тая работа си имам счетоводител. Просто те помолих да ми направиш ново завещание, ама като гледам, май не ти е по силите.