Отсреща Боско пристъпва към масата и се ухилва.
Мис Бърди любезно го отпраща да играе на дама. Невероятно е мила и приветлива с тия старци.
— Ще изготвя завещанието както пожелаете, мис Бърди — строго казвам аз. — Трябва обаче сама да решите какво искате.
Тя изправя глава, въздъхва с дълбок драматизъм и решително стиска ченета.
— Нека помисля още малко.
— Добре. Но помнете едно. В сегашното завещание има доста неща, които не ви допадат. Ако случайно…
— Знам, знам — прекъсва ме тя, шарейки с пръсти по масата. — Недей да ме учиш. За двайсет години съм написала двайсет завещания. Тия работи ги знам наизуст.
Боско приплаква край кухнята и тя се втурва да го утеши. Слава богу, Букър привършва консултациите. Последният му клиент е старецът, с когото пропиля доста време миналия път. Човекът явно не е твърде доволен от преценката за неговите неразбории, а Букър опитва да се измъкне и по някое време го чувам да казва:
— Слушай, нали е безплатно? Какво повече искаш?
Поднасяме почитанията си на мис Бърди и спешно минаваме в отстъпление. Правните проблеми на гражданите от третата възраст са вече история. Само още няколко дни, и семестърът свършва.
След три години ненавист към Юридическия факултет внезапно сме пред прага на свободата. Веднъж чух някакъв адвокат да казва, че трябва да минат няколко години, докато болките и страданията на обучението избледнеят и човек остане само с добрите спомени, както се случва с повечето неща в живота. И май наистина изпитваше меланхолия, като си припомняше славните времена на правното образование.
Не мога да си представя в кой момент от живота бих се озърнал към тия три години, за да заявя, че в крайна сметка все пак са били приятни. Но нищо чудно някой ден да скърпя светли спомени за срещите с приятели, за разходките с Букър, за барманската работа в „Йоги“ и разни други неща, които в момента ми се изплъзват. Сигурен съм, че двамата с Букър има да се смеем, като се сетим за милите старци в „Кипарисовите градини“ и тяхното доверие към нас.
Някой ден може и да е весело.
Предлагам да пийнем по една бира в „Йоги“. Аз черпя. Часът е два и вали — идеален повод да пропилеем следобеда. Може да ни е за последно.
На Букър много му се иска, след час обаче трябва да е в кантората. Марвин Шанкъл го е впрегнал да работи по дело, което започва в понеделник. Ще трябва да прекара и двата почивни дни в библиотеката.
Шанкъл работи по седем дни в седмицата. Преди време неговата фирма първа е поела голяма част от съдебните спорове за граждански права в Мемфис и сега жъне богати плодове. Има двайсет и двама адвокати — все чернокожи, половината от тях жени — и всички се мъчат да устоят на жестокия график, наложен от Марвин Шанкъл. Секретарките работят на смени, тъй че в кантората да има поне три по всяко време на денонощието. Букър обожава Шанкъл и знам, че само след няколко седмици също ще свикне да работи в неделя.
Имам чувството, че съм гангстер, който обикаля предградията, оглежда клоновете на банките и обмисля къде ще е най-лесно да нанесе удара. Откривам търсената фирма в модерна четириетажна сграда от стъкло и метал. Намира се в източните квартали, на една от оживените улици, слизащи към центъра и реката на запад. Тук някога са се установили първите заселници.
Във фирмата работят четирима адвокати по на трийсет и няколко години. Всички са завършили Мемфиския университет. Чух, че били приятели още от факултета и отначало се пръснали по големите фирми из града, натоварването обаче не им харесало и пак се събрали, за да практикуват на спокойствие. Рекламата им заема цяла страница от деловия справочник, а според слуховете това струва четири хиляди на месец. Занимават се с всичко — от разводи до недвижими имоти и райониране, но, разбира се, най-едрият шрифт изтъква колко са опитни в делата за ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ.
С каквото и да се занимава един юрист, почти винаги гледа да покаже, че е факир в тази област. Огромното мнозинство от адвокати не разполагат с богати клиенти, които да доят до второ пришествие, и затова единствената им надежда за по-сериозна печалба е да поемат дело за тежка телесна повреда или смърт. Най-често парите капват направо от небето. Хващаш някой пострадал при катастрофа, като гледаш другият шофьор да е виновен и да има застраховка. Човекът е лежал в болница със счупен крак, загубил е надници. Ако адвокатът го докопа преди застрахователите, жалбата може да се потули срещу петдесет хиляди долара. Адвокатът губи известно време да праща разни искове насам-натам, но рядко се стига до съд. Влага не повече от трийсет работни часа и получава хонорар около петнайсет хиляди. Това прави по петстотин долара на час.