Бари Х. Ланкастър е изгряваща млада звезда във фирмата, новоизпечен съдебен адвокат, който около миналата Коледа е изкопчил два милиона от един лекар в Арканзас. Трийсет и четири годишен, разведен, живее в кантората, завършил право в Мемфиския университет. Добре съм си свършил домашната работа. Освен това е пуснал обява, че търси юридически помощник. Видях я в „Дейли Рипорт“. Ако не мога да почна като адвокат, защо пък да не стана нечий помощник? Ще звучи страхотно някой ден, когато преуспея и основа собствена голяма фирма: младият Руди не можеше да си намери работа и почна от архивите на Джонатан Лейк, а я го вижте сега.
Точно в два имам среща с Бари Х. Секретарката гледа подозрително, но не ме спира. Едва ли ме помни от предишното посещение. Оттогава през приемната са минали хиляди хора. Укривам се зад разгърнато списание върху канапето и оглеждам с възхищение персийските килими, паркета и масивните старинни греди по тавана. Сградата всъщност е бивш склад, близо до медицинския квартал на Мемфис. Според слуховете Лейк хвърлил три милиона долара, за да обнови и украси този паметник на собствената си персона. Четох го в две различни списания.
След броени минути секретарката ме повежда през лабиринт от коридори и вестибюли към един кабинет на горния етаж. Долу се простира библиотека без видими граници — само безкрайни редици от рафтове. До една дълга маса някакъв самотен юрист с купища томове пред себе си води отчаяна борба да извлече нещо смислено от противоречивите правни теории.
Кабинетът на Бари Х. е дълъг и тесен, с тухлени стени и скърцащ под. Украсен е с антики и луксозна канцеларска техника. Ръкуваме се и сядаме. Той е строен, изглежда в чудесна форма и аз пак си спомням списанието със снимките на гимнастическия салон, който мистър Лейк изградил за своите сътрудници. Освен това имат и сауна.
Бари е много зает, сигурно всеки момент трябва да събере екипа си за обсъждане на важно дело. Телефонът е разположен така, че да виждам как светлинните по него бясно примигват. Ръцете му са отпуснати съвършено неподвижно, но забелязвам как неволно поглежда часовника си.
— Разкажете ми за вашия случай — казва той след встъпителните любезности. — Ако не греша, ставаше дума за отхвърлено искане за изплащане на застрахователно обезщетение.
Вече започва да ме подозира, защото съм със сако и вратовръзка, тъй че не приличам на обикновен клиент.
— Всъщност ДОЙДОХ да питам за работа — храбро отговарям аз. Нямам какво да губя. Най-много да ме изпъди.
Той се навъсва и дръпва пред себе си някакъв лист. Проклетата секретарка пак е оплела конците.
— Видях в „Дейли Рипорт“, че търсите помощник.
— Значи сте юрист? — отсича той.
— Мога да бъда.
— Какво означава това, по дяволите?
— Завършил съм трета година право.
Той се взира в мен около пет секунди, после тръсва глава и поглежда часовника си.
— Много съм зает. Обърнете се към секретарката.
Изведнъж скачам на крака и се привеждам над бюрото.
— Слушайте, сделката си заслужава — театрално изричам аз, докато стреснатият Бари надига глава.
После се впускам в назубрения разказ колко съм умен и енергичен, как съм завършил в челните редици на курса и е трябвало да започна работа при „Броднакс и Спиър“. Дотук номерът минава. Започвам масиран обстрел. „Тинли Брит“ и омразата ми към големите фирми. Не струвам скъпо. За начало съм готов на всичко. Трябва да си намеря работа, мистър. Две-три минути дърдоря като картечница, после пак сядам.
За момент той си трае и хапе нокти. Не личи далите впечатлен или ядосан.
— Знаеш ли кое мразя най-много? — пита той най-сетне. Явно не съм го впечатлил.
— Да, типове като мен, дето лъжат в приемната, за да стигнат дотук и да просят работа. Писнало ви е от такива. Не ви упреквам. И на мен би ми писнало, на ваше място обаче щях да се позамисля. Щях да си кажа: ехей, това момче е готов адвокат, но вместо да му плащам четирийсет бона, мога да го впрегна за черната работа срещу двайсет и четири хиляди, да речем.
— Двайсет и една.
— Приемам. Още утре започвам за двайсет и една хиляди. И цяла година ще работя срещу тая заплата. Обещавам. Дванайсет месеца няма да мръдна оттук, дори и да получа адвокатски права. Ще работя по шейсет, седемдесет часа седмично. Без отпуск. Честна дума. Ще подпиша договор.
— За помощник изискваме пет години стаж. Работата е страшно отговорна.
— Бързо ще се науча. Миналото лято стажувах в една стабилна фирма, непрекъснато водеха съдебни дела.