— Блек. Блек срещу „Грейт Бенефит“.
— Окей. Поемаме делото на семейство Блек срещу застрахователна компания „Грейт Бенефит“. Ти ще работиш по случая, но без право на дял от хонорара, ако изобщо има такъв.
— Точно така.
— Сещаш ли се за нещо друго? — пита той, говорейки право към микрофона.
— Кога започвам?
— Още сега. Ако имаш време, бих искал да прегледаме случая тази вечер.
— Дадено.
— Друго?
Преглъщам на сухо.
— Тоя месец подадох заявление за фалит. Дълго е за разправяне.
— Кога ли не е било? По кой раздел, седми или тринайсети?
— Седми.
— Тогава няма да ти се отрази на заплатата. Освен това ще учиш за изпита в свободното си време, разбрахме ли се?
— Напълно.
Той изключва диктофона и отново ми предлага сандвич с яйце. Любезно отказвам. Бари ме повежда по някаква вита стълба към малка библиотека.
— Тук човек лесно може да се загуби — подхвърля той.
— Невероятно е — отвръщам аз, гледайки с изумление лабиринта от кабинети и коридори.
Настаняваме се край една маса и започваме да подреждаме книжата по делото „Блек“. Бари е впечатлен от добрата ми организация. Пита за някои документи. Винаги са ми под ръка. Иска дати и имена. Помня ги наизуст. Имам копия от всичко — едно за неговата папка, едно за моята.
Липсва само подписан договор за правни услуги. Това малко го изненадва и аз обяснявам как станах адвокат на семейство Блек.
Ще ни трябва договор, повтаря той на няколко пъти.
Напускам малко след десет. Докато карам през града, зървам усмивката си в огледалцето. Утре сутрин най-напред ще съобщя на Букър добрата новина. После ще купя цветя и ще изтичам да благодаря на Мадлин Скинър.
Работата не е кой знае каква, но от нея всички пътища водят нагоре. Дайте ми една година, и ще печеля повече от Сара Планкмор, С. Тод, Н. Елизабет, Ф. Франклин и стотина други задници, от които се укривам вече цял месец. Само ми дайте време.
Отскачам до „Йоги“ да пийнем по едно с Принс. Съобщавам му чудесната вест и той ме прегръща като пиян мечок. Казва, че ще му е много мъчно за мен. Аз отвръщам, че бих искал да поостана още около месец, може би да работя в почивните дни, докато изкарам изпита. Принс няма нищо против.
Настанявам се самичък в едно сепаре, пия студена бира и зяпам оредяващата тълпа. Вече не се срамувам. За пръв път от седмици насам съм отхвърлил товара на унижението. Сега съм готов за действие, готов да подхвана новата кариера. Мечтая си някой ден да застана в съда срещу Лойд Бек.
12
Колкото по-дълбоко нагазвам в материалите, които ми даде Макс Лойбърг, толкова повече ме изумява откритието колко труд си дават богатите застрахователни компании, за да прецакат дребния човечец. Нито един долар не е толкова дребен, че да го пренебрегнат. Нито една машинация не им се струва прекалено рискована. А най-поразително е колко малко притежатели на полици завеждат дело за отказ за изплащане на застраховка. Повечето изобщо не се обръщат към адвокат. Показват им купища неразбираеми текстове в приложенията и ги убеждават как само са си въобразявали, че са застраховани. Според едно проучване до адвокат стигат най-много пет процента от отказите за изплащане на обезщетение. Хората, които купуват тези полици, са необразовани. Боят се от адвокатите почти толкова, колкото и от застрахователните компании. Мисълта да се явят в съда и да свидетелстват пред съдебните заседатели е достатъчно стряскаща, за да си държат езика зад зъбите.
Двамата с Бари Ланкастър прекарваме близо два дни над документацията по случая „Блек“. През последните години той е водил няколко дела за измама с променлив успех. Често повтаря, че съдебните заседатели в Мемфис са адски консервативни и трудно може да се разчита на справедлива присъда. Така е, знам го вече от три години. За южняшки град Мемфис е учудващо демократичен. В подобни градове обикновено печели ищецът. Но по някаква незнайна причина това рядко се случва тук. Джонатан Лейк неведнъж е печелил присъди за милиони, но напоследък предпочита да води дела извън щата.
Все още не съм се срещал с мистър Лейк. Той е зает с някакво важно дело и не му е до срещи с най-младия сътрудник във фирмата.
Временно съм настанен в една малка библиотека на втория етаж. Вътре има три кръгли масички и осем лавици с правна литература на тема професионална небрежност в медицината. Още първия ден Бари ми показа една хубава стаичка точно срещу неговия кабинет и обясни, че след две седмици ще е моя. Трябвало да се боядиса и нещо не било наред с електрическата инсталация. Какво да очакваш от един склад, често повтаря той.