Най-сетне задрямвам на дивана и някой ме събужда малко след девет. Не е мис Бърди, а две цивилни ченгета. Набързо ми показват значките си през открехнатата врата и аз ги поканвам да влязат. Пак съм по шорти и тениска. Очите ми парят. Разтривам ги и се мъча да проумея на какво ли дължа тоя внезапен интерес от страна на полицията.
Приличат си като близнаци. На възраст и двамата са някъде около трийсетте, тоест не много по-възрастни от мен. Имат еднакви джинси, мокасини, мустаци и се държат като чифт второразредни артисти от телевизионна кримка.
— Може ли да седнем — пита единият и без да чака разрешение, издърпва стол изпод масата. Партньорът му също сяда и след миг двамата са в пълна готовност за действие.
— Ама разбира се — ехидно отвръщам аз. — Моля, седнете.
— Седнете и вие — предлага единият.
— Защо пък не?
Сядам срещу тях. Двамата се привеждат напред с театрален жест.
— Е, какво става, по дяволите? — питам аз.
— Познавате ли Джонатан Лейк?
— Да.
— Знаете ли къде е кантората му?
— Да.
— Бяхте ли там снощи?
— Да.
— По кое време?
— Между девет и десет.
— С каква цел отидохте там?
— Дълго е за разправяне.
— Нищо, имаме време.
— Исках да разговарям с Джонатан Лейк.
— Разговаряхте ли?
— Не.
— Защо?
— Вратата беше заключена. Не можах да вляза в сградата.
— Опитахте ли да влезете с взлом?
— Не.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно.
— Върнахте ли се при сградата след полунощ?
— Не.
— Сигурен ли сте?
— Аха. Питайте пазача.
При тия думи двамата се споглеждат. Май нагазвам в опасни води.
— Видяхте ли пазача?
— Да. Той ми рече да се махам и аз си тръгнах.
— Можете ли да го опишете?
— Аха.
— Хайде, опитайте.
— Едър, цветнокож, висок към два метра. Униформа, фуражка, пистолет, всичко както си му е редът. Питайте го, той ще ви каже, че си тръгнах без втора покана.
Двамата пак се споглеждат.
— Не можем да го питаме.
— Защо? — питам аз и усещам, че се задава нещо ужасно.
— Защото е мъртъв.
Двамата ме гледат напрегнато как ще реагирам. Искрено съм потресен, както би бил и всеки друг на мое място. Усещам тежестта на погледите им.
— Как… ъъъ… как е загинал?
— Изгорял е в пожара.
— Какъв пожар?
Двамата мълчат в пълен синхрон, клатят глави подозрително и гледат масата. Единият измъква от джоба си бележник, сякаш е репортер.
— Ваша ли е оная малка тойота отвън?
— Знаете, че е моя. Нали си имате компютри.
— С нея ли отидохте до кантората снощи?
— Не, мъкнах я на гръб. За какъв пожар говорите?
— Слушай момче, не ми се прави на умник, бива ли?
— Дадено. Разбрахме се. Аз няма да се правя на умник и вие няма да се правите на умници.
Другият се намесва.
— Има предположение, че колата ти е забелязана близо до кантората в два след полунощ.
— Няма такава работа. Не е била моята кола. — В момента не мога да знам дали казват истината. — За какъв пожар става дума?
— Снощи фирмата на Лейк изгоря. Сградата е напълно унищожена.
— До основи — услужливо добавя другият.
— И вие значи търсите подпалвача — казвам аз, все още замаян, но същевременно и адски ядосан, защото допускат, че може да съм замесен. — А Бари Ланкастър ви е казал, че от мен става чудесна мишена за подозрения около пожара, нали?
— Вярно, занимаваме се с палежи. Но разследваме и убийства.
— Колко души са изгорели?
— Само пазачът. Първото обаждане беше около три, по това време сградата е била празна. Изглежда, че пазачът не е успял да избяга, преди покривът да се срути.
Почти съжалявам, че Джонатан Лейк не е бил заедно с пазача, но после се сещам за всички онези чудесни канцеларии с картини и персийски килими.
— Губите си времето — казвам аз, все по-ядосан от подозренията им.
— Мистър Ланкастър каза, че снощи си бил много възбуден.
— Вярно. Но не чак толкова, че да подпаля бараката. Губите си времето, момчета. Честна дума.
— Каза още, че са те уволнили и си искал да разговаряш с мистър Лейк.
— Вярно, вярно, вярно. Самата истина. Но това едва ли доказва, че съм имал мотив да подпаля кантората. Слезте на земята.
— За убийство при палеж се полага смъртна присъда.
— Без майтап? Моите поздравления! Бягайте да намерите убиеца и му подпалете задника. Само не ме замесвайте повече.
Изглежда, че гневът ми е твърде убедителен, защото двамата едновременно бият отбой. Единият измъква сгънато листче от джоба на ризата си.
— Тук имам доклад отпреди два месеца, търсили са те за унищожаване на частна собственост. Счупено стъкло в някаква адвокатска кантора.