— Видяхте ли, че компютрите ви работят!
— Много странно поведение за един адвокат.
— Има и по-тежки случаи. Освен това още не съм адвокат. Току-що завърших семестриално. А онова обвинение отпадна, сигурен съм, че го пише черно на бяло някъде в тая ваша хартийка. И ако вие, момчета, си въобразявате, че едно счупено стъкло през април има някаква връзка със снощния пожар, значи истинският подпалвач може да диша спокойно. Нищо не го заплашва. Ще си остане на свобода.
Единият скача на крака, другият побързва да стори същото.
— Съветвам те да поговориш с адвокат — заявява първият, като ме сочи с пръст. — В момента си главният заподозрян.
— Да бе, да. Както вече ви казах, ако аз съм главният заподозрян, значи истинският убиец е голям късметлия. Много сте далече от истината, момчета.
Двамата затръшват вратата и се пръждосват. Изчаквам около половин час, после скачам в колата. Предпазливо подкарвам към изгорелия склад. Паркирам, продължавам пеша до следващата пресечка и хлътвам в някаква бакалия. През витрината различавам в далечината димящите останки. Оцеляла е само една стена. Наоколо са се струпали десетки хора, адвокати и секретарки сочат насам-натам, пожарникари с високи ботуши газят из пепелището. Няколко полицаи ограждат мястото с жълта найлонова лента. Над целия квартал е надвиснал сивкав облак, изпълнен с острия мирис на изгоряло дърво.
Подовете, таваните и почти всички стени на сградата бяха от чамово дърво. Като се добави огромното количество книги, пръснати из цялата кантора, и неизбежните тонове документи, не е трудно човек да си представи какви пламъци са били. Озадачава ме друго — из целия склад беше монтирана сложна пожарогасителна система. Навсякъде стърчаха тръби, боядисани с блажна боя и често използвани като част от вътрешната декорация.
По съвсем очевидни причини Принс не е от най-ранобудните. Обикновено заключва „Йоги“ около два след полунощ и едва се дотътря до задната седалка на своя кадилак. Останалото е грижа на Файърстоун — стар, верен шофьор, а според слуховете и телохранител. На два-три пъти се е случвало и той да се натряска, та трябваше да ги откарвам и двамата.
Към единайсет сутринта Принс гледа да си бъде на място, защото на обяд в „Йоги“ се правят добри пари. В дванайсет го заварвам да прелиства документи на бюрото, като се бори с неизменния махмурлук. До пет следобед хрупа аспирин и пие минерална вода, после настава вълшебният час и той потъва в блажения свят на коктейлите с ром.
Канцеларията на Принс е в една стаичка без прозорци, скрита зад кухнята; дотам се стига след лъкатушене през три невзрачни врати и слизане по тайна стълба. Помещението е квадратно и стените му са плътно облепени със снимки на Принс, хванат под ръка с местни политици и разни други фотогенични типове. Освен това в рамки и върху картонени подложки висят сума ти вестникарски изрезки със съобщения как за пореден път го подозират, обвиняват, арестуват, разпитват, съдят и в крайна сметка винаги го признават за невинен. Той страшно обича да си вижда името по вестниците.
Днес е в скапано настроение както обикновено. С годините се научих да го избягвам, додето не гаврътне третото питие, което обикновено става около шест вечерта. Сега обаче съм подранил с цели шест часа. Принс ми прави знак да вляза и да затворя вратата.
— Какво има? — изръмжава той.
Очите му са кръвясали. Винаги ми е приличал на разбойник с дългата си черна коса, рошавата брада, разкопчаната риза и косматата шия.
— Малко съм позакъсал — обяснявам аз.
— Че кога не си бил?
Разказвам му за снощи — изгубената работа, пожара, ченгетата. Всичко. Особено наблягам на факта, че има мъртвец и ченгетата са се разтърчали. С основание впрочем. Хич не се виждам в ролята на главен заподозрян, но ония май са твърдо убедени.
— Значи на Лейк са му драснали клечката — замислено разсъждава той. Изглежда доволен. Един хубавичък палеж е тъкмо това, което би развеселило Принс като светъл лъч в сивото утро. — Никога не ми е бил симпатичен.
— Нищо му няма. Просто временно прекратява работа. Скоро пак ще се върне.
И тъкмо това ме тревожи най-много. Джонатан Лейк хвърля купища пари за политика. Има страхотни връзки и много народ му дължи услуги. Ако е убеден, че имам пръст в пожара или просто му трябва момче за бой, ченгетата ще ме гонят до дупка.
— Заклеваш ли се, че не си ти?
— Не се занасяй, Принс.
Той бавно обмисля отговора, чеше се по брадата и веднага усещам колко му е драго изведнъж да нагази в тая каша. Престъпление, смърт, интриги, политика — образцово късче от живота на подземния свят. Да имаше някоя гола танцьорка и двама-трима корумпирани полицаи, направо щеше да викне една бутилка от радост.